Добре
Маги
Не отговаряш на съобщенията ми? Да не се е случило нещо?
Това е петото поред съобщение от Наш за днес. Игнорирам го дори и да изглежда грубо. Но искам да приключа с всичко свързано с футболния отбор на Брейди. По-рано видях как Уест хвана новият ми приятел за лакътя. Не искам да участвам в никакви подобни драми.
Знам, че трябва да обясня на Наш защо не му пиша, заслужава обяснение. Ще го направя при почивката. Вчера Брейди седеше до мен на масата в кафетерията по време на обяд- отдалеч си личеше, че въобще не му е приятно.
Тази сутрин му изпратих съобщение, в което му обясних, че не е нужно да седи с мен и мога да се храня сама. Той просто отговори " Аха".
- Ще му отговориш ли?- сепва ме гласът на Уест зад мен. Не съм усетила, кога е застанал зад гърба ми и явно е прочел съобщението на Наш. По намръщеното му изражение разбирам, че ситуацията не му харесва. Не, че трябва да се притеснява- вече бях решила да не обръщам внимание нито на Наш, нито на някой от приятелите на Брейди- нека има мир, както в училище, така и в къщи, но взе да ми омръзва всеки да ми казва какво да правя.
Навеждайки очи, бързо поставям телефона в джоба си.
- Добро момиче. Не му обръщай внимание и ще ни спасиш от неприятности и ако продължава да нахалства- ще му се случи случка- предупреждава.
- Добре- отнема ми секунда да осъзная, че съм го казала на глас. Кожата ми избухва в пламък, а веднага след това е покрита с ледена пот. Добре съм, владея се. Това беше само една думичка.
Очите на момчето , обаче са втренчени в мен. По лицето му се прочитат объркване и неудобство. Искам да избягам или по някакъв начин да залича това, което стана. Думата се освободи от гърлото ми без болка или усилие...
- Да не би ти току-що да...- Уест замълчава, все още чудейки се дали ме е чул да говоря или си е въобразил. Нито потвръждавам, нито отричам, само стоя и го гледам в очите. Не мога да гадая какво си мисли.
Внезапно той поклаща глава, обръща се и продължава по коридора. Протегнах ръка и докосвам устните си. Какво се случва с мен покрай Уест Ашби за да ме провокира да проговоря. Първо се оставих да ме целуне, без да знам кой е и беше прекрасно, а сега без да се усетя, без усилие произнасям думи на глас.
أنت تقرأ
До Петък Вечер
أدب المراهقينЗа всички, които го познават, Уест Ашби винаги е бил този човек- самонадеяният, популярен, твърде красив за себе си футболен бог. Но отвътре той е съкрушен - баща му умира, а той не е казал на никого, защото не може да се изправи пред истината. Сега...
