До Петък Вечер

Untitled Part 12

Краят причинява болка

Уест

Момчетата се бяха събрали у Брейди за да гледаме петъчния мач и да го коментираме. Майка му винаги прави вкусни тако и шоколадова торта, когато се събираме у тях по време на футболния сезон.

Не ми се ходеше. Днес за първи път в къщи дойде служител от хоспис, защото става все по-трудно. Миналия петък, татко дори не можа да ми зададе въпроси относно мача, но въпреки това бях над леглото и му ги разказах с подробности. Надявах се да ме е чул в болезнения си сън и отново да съм предизвикал радост и гордост.

Беше тежко да гледам непознат човек да се грижи за татко, докато майка ми го държи за ръката. Избягах оттам.

Паркирам пикапа си пред дома на Брейди и виждам, че съм дошъл последен. Отвътре вече се чуват шеги и закачки. Интересуват се само от хубавата храна и от футбола.

Поглеждам към прозореца, който преди беше на Брейди, а сега принадлежи на Маги. Дали тя е с момчетата и ядат такоси? Ако зависеше от леля Корали- сигурно да, но доколкото познавам момичето, защото я наблюдавам от извесно време- тя ще си стои сама в стаята.

Леки стъпки ме карат да се обърна и нейния поглед се засича с моя.

- Брейди не беше сигурен дали ще дойдеш. Днес леля му разказа за положението относно баща ти. Тя знае. Брейди беше много разстроен и искаше веднага да отиде до вас, но леля го посъветва да ти даде време. Защото е коректно ти да му разкажеш- от сладостта в гласа на Маги се затоплят гърдите ми- нещо което не бях усещал от много време, защото там запостоянно се беше настанил студът.

Дългите коси са прехвърлени зад ушите, а в погледа й има същата горест както и в моя и двамата носим непосилна тежест, но самото й присъствието ми носи мир.

- Днес дойде работник от хосписа. Мисля, че вече това е краят.

- Краят причинява болка- простичко се изразява. Честна е, без да украсява изказа си, без да казва да бъда силен. Знае, че в този момент всякакви думи са излишни. Взимам ръката й в своята.

- Да, дяволски болно е.

Тя ми позволява да държа ръката й и мълчим. Това е нещото от което имам нужда, да имам до себе си човек, който разбира страданието.

- Благодаря. Затова, че говориш с мен- прошепвам тихо.

- Винаги, когато имаш нужда.