Untitled Part 47

374 43 1
                                    




Не бързай

Уест

След две недели....

Стоим пред гроба на майката на Маги и аз държа ръката й. Миналата вечер след поредния ни победен мач- не отидохме на купона на поляната, а опаковахме малко багаж за да пътуваме. Маги не е била на гроба на майка си от нейното погребение, което дори не си спомня добре, защото е била на успокоителни. Когато веднъж спомена за това, бях решил, че непременно ще я доведа.

Аз самият ходех на гроба на баща ми всяко съботно утро, като му разказвах как е била играта ни предишния ден- в петък, както и събития през седмицата. Това ми помагаше при преодоляване на скръбта. Усещах, че всякаш е с мен, макар физически да не съществуваше. Исках и момичето ми да се почувства така.

Брейди ни чакаше в пикапа. Неговото присъствие беше задължителното условие поради което лелята и чичото  на Маги разрешиха това пътуване, по- голяма част от което беше през нощта.

- Бих искала да остана с нея насаме- прошепва тя.

Накланям се и целувам ъгъла на устните й -Не бързай.

Обръщам се и оставям лицето й потопено в болка и в спомени от миналото. Желая да съм до нея за да отнема от тях, но осъзнавам, че трябва да премине през тях сама. Просто ще бъда наоколо ако съм й нужен.

Отваряйки пасажерската врата за да вляза, Брейди смръщва чело.

- Сама ли я остави?

- Така ме помоли .

Той въздъхва и подава телефона си в моята посока.

- Току-що получих съобщение от баща ми. Не е позвънил, защото се е страхувал Маги да не чуе, но ще й го кажат заедно с майка ми.

Чета съобщението и сърцето ми сякаш се затрупва от тежест.

Днес бащата на Маги е намерен обесен в своята килия на затвора, където изтърпява наказанието си. Подробности как и защо се е получило това- не се посочваха.

Маги и без това се държеше така, все едно баща й не съществува, но знам че това няма как да не й повлияе. Обръщам се и виждам как е коленичила пред гроба на майка си и разказва нещо.

Мамка му- толкова много е преживяла, устоявайки на всичко поради силата на духа си...сега и това ли трябваше да я достигне. Направо ми се ще да го запазя в тайна, но ми е ясно, че сме длъжни тя да го разбере.

- Баща й е оставил писмо за нея- продължава Брейди- Баща ми го е взел и може би ще счетеш, че е неправилно, но го е прочел предварително, за да прецени дали няма да я нарани ако й го даде. Тя тъкмо започна да говори, за Бога...тъкмо започна да живее отново.

- Моля те само да присъствам в този ден, когато решите да й кажете новината.

- Така ще направим- кимва приятеля ми.

Някога в бъдещето, ще погледнем назад към този ден и болката няма да бъде толкова остра. Ще ми се този момент вече да е настъпил.

До Петък ВечерOù les histoires vivent. Découvrez maintenant