Моето момиче
Маги
Когато на сутринта леля Корали почуква на вратата се паникьосах, но обръщайки се виждам, че Уест не е в леглото. Дори не съм усетила, когато си е тръгнал. Вместо него, на възглавницата има бележка, която прочитам.
Добро утро, красавице. Спеше толкова спокойно и сладко, че сърце не ми даде да те събудя. Тази сутрин Аз ще те закарам в училище. Ще бъда пред вас точно в 7, 30 часа. А ако Брейди започне да се възмущава- ми позвъни и му подай слушалката.
Леле, Уест иска да ме закара до училище. Истина е. Повдигам глава и поглеждам лицето си в огледалото срещу кревата. Изглежда щастливо и пълно с надежда. Не си спомням от колко време не съм се чувствала толкова доволна.
Приближавам огледалото и докосвам момичето, отразено там. Същото момиче е, което познавам и все пак различно.
- Той щеше да ти хареса, мамичко- прошепвам- Знаеш ли колко е чудесен?
Да, мама би поискала да познава Уест. Щеше да е във възторг от първата целувка на порасналата си дъщеря. Беше не само майка, но и приятелка. Това щеше да направи радостта ми пълна. Усещам как празнината, която е обхванала душата и тялото ми от години сякаш се губи. Благодарение на Уест...
Гласът на леля, който този път ни вика за закуска ми напомня, че все още не съм се приготвила. Трябва да й кажа, че Уест ще дойде да ме вземе тази сутрин за училище. Освен това днес е мача на футболистите и може би ще остана за да подкрепя отбора. Дали да не помоля Брейди да ми даде пуловера си с надписа на техния отбор?
На един лист написвам молба до Брейди за това и той отива до стаята си за да ми донесе дрехата.
- Ето това е пуловера, с който играех миналата година, но ще ти стане, а сега да сядаме на закуска. Подавам до леля бележка, с която я уведомявам за Уест. Тя я прочита и мило се усмихва.
- О, миличка така и предполагах.
- Какво си предполагала, мамо?- любопитен е братовчед ми.
- Уест ще дойде да вземе Маги за училище.
Брейди се подсмихва странно.
- Така облечена с моя пуловер ли ще я закара до училище?
- Да- отвръща леля. Решава да игнорирам необяснимото му държание. Радвам се, че Уест ще ме види облечена в игровия пуловер на техния отбор.
ANDA SEDANG MEMBACA
До Петък Вечер
Fiksyen RemajaЗа всички, които го познават, Уест Ашби винаги е бил този човек- самонадеяният, популярен, твърде красив за себе си футболен бог. Но отвътре той е съкрушен - баща му умира, а той не е казал на никого, защото не може да се изправи пред истината. Сега...
