Untitled Part 34

665 44 9
                                    

Да спрем този спор

Маги

Цяла сутрин усещам Брейди да ме наблюдава напрегнато. Погледа му сякаш ми напомня да не говоря на публично място. Тогава си задавам въпроса- ако се отпусна и започна общение с останалите, Уест няма ли да се почувства пренебрегнат. Все пак до сега това беше негова специална привилегия.

- Изглежда е започнал да те чука- не е нужно да се обръщам за да разпозная, пълния с презрение и ненавист глас на Рейли. Беше дошла в тоалетната за да си измие ръцете, преди да отиде на обяд- Но знай, че всичко ще приключи когато Уест престане да тъжи. Много си тъпа за да не разбереш, че той само те използва заради ситуацията покрай баща му.  Ти не говориш и това го устройва-  вече те е вкарал и в леглото си...Бонус. Много интересно. Изглежда звездния ни футболист е променил навиците си- сега май му харесват глупачки, които докато свършва- не издават и звук.

Изтривам бързо ръцете си в санитарната хартия. Нямам намерение да слушам отровата, изливаща се от устата й.

- Веднага щом се оправи, веднага щом спре да страда- Уест ще изтича при мен. Ние сме луди един по друг. Той ме обича, но в момента не може да се справи с тази тъжна история с баща му.

Отварям вратата за да не я чувам.

- Когато правим секс- той винаги казва, че ме обича и за това колко съм невероятна. Нищо не може да се сравни с щастието, което изпитвам в такива моменти. Не ти е говорил никога за любов, нали?.Скапанячка.

Излизам преди да е видяла какво изтезание на душата предизвикват думите й. Донякъде са истина. Кокото и щастливи да бяха миговете с Уест от снощи- той така и не ми призна какво всъщност чувства към мен. Отдадох го на това, че по принцип не е много разговорлив. Когато всичко приключи- дълго ме прегръщаше и примирах от удоволствие. Видях сълзата, която отрониха очите му, мислейки, че това е начин да се справи с напрежението.

Разбира се бих искала да означавам нещо специално за това момче. Дали в крайна сметка няма да се окажа грешка?

- Ехооо- ето те и теб- разнася се глас, който кара сърцето ми да бие и въпреки съмненията, които ми вкара Рейли- се радвам да го видя.

Приближава и изведнъж се смръщва.

- Какво се е случило?- гали с ръка лицето ми. Обожавам когато го прави. Сякаш съм в безопасност и големите му ръце ще ме защитят.

До Петък ВечерOnde histórias criam vida. Descubra agora