До Петък Вечер

Untitled Part 17

Уест ми показа, че мога да съм силна, не съм разбита

Маги

Потъвам в мисли за Уест. Това, което започвам да изпитвам към него определено надхвърля границата, която си поставих и се превръща в много силно чувство.

Знам, че има часове в другия край на училището, така, че след срещата ни го засичам, чак по време на обедната почивка в кафетерията. Влизайки, виждам веднага тяхната маса, както и красивата блондинка настанена до него. Припомням си, че сме само приятели, не мога да му попреча да се влюби, както може би е в случая с това момиче. Тя определено му харесва и виждам колко нежно я гали. Сега пеперудите в стомаха ми изчезват, за да се заместят от силна болка.

Погледите ни се засичат за миг и той ми намигва. Защо го прави, нали е с друга? Кимвам му и се нареждам на опашката за храна. През втория и четвъртия час, който имах с Чарли- той не каза нищо, само се усмихна неловко. Затова и предполагам, че няма да ме покани на тяхната маса.

Около мен са момичета, явно фенки на Уест, които не откъсват очи от него и обсъждат последните новини. Така разбрах, че блондинката на масата се казва Серина и е чакала с нетърпение Рейли да се разкара от пътя й към Уест. Май това ще завърши с женски бой в коридора. Самата Рейли много страдала и я чули да плаче в тоалетната заради Уест и Серина. Искренно й съчувствам, защото сигурно е ужасно да загубиш Уест Ашби.

След като взимам подноса си с малко храна се оглеждам- няма къде да седна. Брейди едва ли би ме поканил на тяхната маса, а и не бих понесла да ям в присъствието на Серина, седнала в скута на приятеля ми. Направо изглеждам жалка. Погледа ми попада на двора и излизам през задната врата навън. Тук разбира се не е популярното място, защото е много горещо. Общо взето е самотно, също като състоянието, вкоето се намирам, но има 1- 2 човека. Изваждам една книга от раницата си и гледам храната, която дори не съм докоснала.

- Защо си седнала тук? 30 градуса е Маги!- прогърмява до мен гласът на Уест и се сепвам. Ръцете му са кръстосани пред широките гърди, а дънките обвиват добре тренираните бедра. Красив е.

Не отговарям.

- Защо не влезеш вътре? На масата ни има място- казва по- меко.

Не бих се събрала със Серина. За нищо на света. Може да звучи детинско, но не съм готова. Поклащам отрицателно глава.

- Защо - не?- намръщва се и на челото се образува бръчка.

Свивам рамене и отново поглеждам към храната.

- Моля те. Ако не влезеш вътре, ще се принудя да седна до теб, а не обичам да бъда на такава горещина.

Повдигам книгата, за да разбере, че искам да чета на спокойствие и съм добре.

Подсмихва се съблазнително и корема ми потрепва.

- Значи предпочиташ да четеш книга в горещината, вместо да седнеш с мен на хладина вътре.

Потвръждавам.

- Това беше удар по самочувствието ми, малката...Ако се притесняваш заради Брейди- той приема приятелството ни, знае, че не се интересувам от теб, защото съм със Серина.

Тези думи ме свалят рязко на земята. Благодаря ти, Уест Ашби, че ми припомни колко съм незначителна.

Отново повдигам книгата си и се усмихвам уморено.

Той се намръщва и разочаровано кимва.

- Е, добре. Чети си книгата самичка тогава.

Да, самичка. Точно както се чувствам.

Видях Уест след последния час. Каза, че се надявал книгата да ми е харесала и погали косите ми, а няколко минути след това дойде и леля Корали за да вземе, защото Брейди имаше тренировка на отбора, продължаваща около три часа. Когато съм с нея, тя бъбри непрекъснато и е забавно да я слушам, а понякога ми задава въпроси, на които кимвам и тя не се дразни, както кръсницата ми Джори при която живеех, след инцидента.

След вечерята прегърнах леля, защото знам, че много й харесва и се качих в стаята си. Чичо Буун беше на работа. Общо взето влизам в рутината в тукашния ми живот.

Сядайки на прозореца се сещам за приятелите си от предишното училище. Те спряха да ми пишат няколко седмици след това, което преживях, а може би и защото самата аз нямах сила да им отговарям. През тази година най-добрата ми приятелка и момчето, което мислех, че ме харесва отишли като двойка на бала, видях снимките им с щастливи усмивки в Instagram. Нищо вече няма значение. Имам усещането да съм загубила всичките си чувства и емоции. Но Уест ми показа, че мога да бъда силна, не съм разбита. Въпреки, че съм много самотна.

Паднах на леглото, загледана в тавана. Трябва да се стегна заради него- той гледаше как баща му бавно умира и беше болезнено. Необходим му беше само приятел, не момиче с което да бъде. Имаше достатъчно момичета, които му се натискаха. Глупаво е, че се разтройвам заради Серина, която го кара да се усмихва. Даже трябва да съм й благодарна, че го прави и няма да позволя на влюбеното си сърце да ме спре да върша само това от което той се нуждае.