До Петък Вечер

Untitled Part 32

Може да ме счетете за егоист, но нямам сила да се откажа

Уест

В момента, в който спуснаха ковчега на баща ми в земята- усещането за смърт- просто изби в съзнанието. Суровата действителност ме удари в лицето. Маги беше права. Почувствах болка, която не бих могъл да опиша или пък да бъде облекчена.

Мама беше в истерия и плачеше през целия ден, едвам я накарах да вземе преспивателно и да легне. Опитвах се да се държа мъжки само заради нея иначе досега да бях рухнал. Но повече от всичко исках е Маги да бъде до мен. До нея мъката намаляваше.

Сега гледам към прозореца й как прехвърля крака си и здраво задържам стълбата по която се спуска. Днес тя не ми задаваше глубави въпроси като " Добре ли си" или "Какво мога да помогна". Само беше до мен и мълчаливо споделяше силата си.

- Да тръгваме- взимам ръката й като се отправяме към пикапа. Предишните дни сядаше близо до мен, но днес е дистанцирана. До скалата шофирам в тишина- не говорим, нито слушаме музика. Стигаме на мястото и изгасвам двигателя. Светлините на града са ярки и ми напомнят на татко. Остра болка ме пронизва при мисълта, че той вече няма да се вози до мен в колата, като се шегува с шофьорските ми умения...Никога повече няма да ме види и как завършвам училище, няма да бъде на моята сватба или да бъде дядо на децата ми. Гърлото ме стиска и преглъщам няколко пъти. Господи...повече няма да го видя никога повече....Никога повече.

Ръката на Маги покрива моята. Няма какво да каже. Нейния баща е в затвора, но са го осъдили със смърно наказание, така, че и тя ще премине през тази агония. На този етап знае, че поне все още диша. Обаче не иска да си спомни за него камо ли да го види.

- Мислила ли си някога за важните моменти в твоя живот, на които твоите родители никога няма да бъдат свидетели?- питам.

- Да, постоянно- не може да скрие своята печал.

Внезапно взимам решение. По дяволите всички граници. Защита на приятелството ни и тем подобни глупости. Искам я. Гола. Под мен. Да е приела онази моя част, която сега е обзета от болка по нея. Може да ме счетете за егоист, но нямам сила да се откажа.

Обърнах се и зарових ръцете в косите й притискайки силно устни към нейните с някакво отчаяние и нуждата, която изпитвам към това момиче. Имаше само секунда за решение. Ако не искаше тази целувка- щеше да се отдръпне.

Само, че не го прави. Дълбоко в себе си го знаех- тя също чувства това истинско нещо, което става между нас.

Ръцете ми нежно галят овала на хубавото й лице и това увеличава желанието. По тялото ми се разлива топлина, която експлодира в корема. Исках я повече и повече и когато се гушва в мен, направо я взимам и я слагам в скута си. Прегръща раменете ми, а моите ръце не спират да я галят. Виждам в погледа й радостни емоции.

- Вдигни ръцете си, Маги- изисквам.

Без да се колебае- го прави и ме оставя да сваля тениската й. Тънката кожа в цвят крем я правят да изглежда като ангел. Отново я целувам и не мога да се спра. Леко откопчавам сутиена и свалям леко презрамките .

- Много си красива- прошепвам, затаявайки дъх. Гърдите й са малки и твърди с розови нахални зърна. Галя кадифената й кожа, изучавайки твърдите камъчета с върха на пръстите си като този допир ми дава наслаждение. Тя е чиста, никой друг не е пипал сладкото й тяло- аз съм първи. Докосвам я с благоговение. Не бързам. Не искам да свърши сънят. Целувам отново- шията й е мека и с нежен аромат, свалям главата си надолу и устните ми откриват едното зърно. Затварят се около него, като в същото време езикът го гали. Всмуквам го нежно и се удоволствам от вкуса на момичето до мен. Ток започва да пълзи по всичките ми вени.
- Сърцето ти бие лудо, Маги. За мен ли ?- тя отваря леко уста и отронва божествен стон вместо отговор. Знам, че с никого не е позволявала такава близост. Отново вкусваме устните си, наслаждаваме се и отново се спускаме в дълбока целувка. Ръцете ми продължават движението си по голото й тялото, като изследвам всяка вдлъбнатина, всяка плоскост. Минават по ребрата и се задържат в гореща ласка по плоското й коремче, след което отново изпитвам насладата, която ми предлагат сладките стегнати гърди.

- Уест- накрая казва внезапно и хваща главата ми.

Тя не осъзнава, че може да е началото на гибелта ми. Защото не съм готов да се разделим... по никакъв повод.