До Петък Вечер

Untitled Part 8

Ще вземем победата през този сезон

Уест

За първи път играя и баща ми не е на трибуните. Победата ни беше единственото нещо за което всички мислеха и никой не забеляза унилия ми вид освен Брейди. Забаламосах нещата.

По време на мача направих два тъч дауна, но татко го нямаше за да ги види. Нямаше го на обичайното място, където застава за да ме насърчи- до оградата. Всеки път, когато изтичвах до скамейката ме посрещаше голямата му усмивка. Не беше дошъл защото имаше висока температура и трябваше да вземе болкоуспокояващи, които го опиваха и губеше съзнание. Мразеше тези болкоуспокояващи, но снощи имаше силни болки и мама се принуди да му даде голяма доза. Когато накрая заспа, тя се хвърли в прегръдките ми и се разрида. До този момент не я бях виждал толкова счупена.

Да бъда днес в този мач е последното нещо, което бих искал да сторя. Поддържаше ме единствено осъзнаването, че когато се прибера- ще се надвеся над леглото му и ще му разкажа за играта си, независимо дали ще ме разбере или не. Футбола беше любимата игра и на двама ни- една мечта, която започвах да губя, защото без него тези мечти не ми трябваха.

Не потърсих Рейли след мача. Знаех, че е организирано събиране заради победата на отбора, но не можех да се зарадвам и се отправих към дома.

След около час безцелно шофиране, реших, че все пак не е зле да пия и да забравя за всичко, като си въобразя, че все още имам предишния си живот, в който татко беше здрав и заедно се радвахме на успехите ми на терена. Затова и завих по черния път, към мястото на празненството.

Всички вече бяха тук и се чуват весели звуци от смях и писъци. Сега ги ненавиждам. Никой от връсниците ми не мисли за друго, освен за футбол и забавление. Никой не знае какво е страх . Това бяха най- хубавите години от живота ни. Така трябваше да мисля и аз.

Затварям вратата на пикапа и поглеждам към огъня между дърветата. Ще бъде трудно да им се усмихвам, защото сърцето няма да бъде с тях. Но нямаше къде другаде да отида. Само се надявам пиенето да облекчи болката поне за известно време.

Излизам на откритото пространство. Рейли вече е дошла и флиртува с другите играчи. Знам, че ми е бясна и това е начина й да ми отмъсти. Не ме интересува.

- Ехааа, най- после се появи великолепния Уест Ашби, който така умело водеше отбора си към победа, а не беше тук за да получи своите похвали...Откъде идваш, пич?

- Ами трябваше да направя нещо с някого- насила се хиля и натъртвам, че уж съм бил с някого.

Коментарът ми е последван от смях.

- О, тогава е разбираемо защо Рейли се е преместила на друго футболно игрище- шегува се Наш. Той ми беше ядосан известно време, но на тренировката в четвъртък си казахме няколко думи, съгласи се, че съм прав. Трябва да гледа към играта, а не към братовчедката на Брейди.

Вдигам рамене и сядам в задната част на пикапа на Райкър.

- Да прави, каквото иска.

- Ей, Наш- обажда се приятелят ми- Ще ти изтекат очите, бе човек. Спри да я търсиш. Тя е тук някъде и е добре. След малко Брейди ще донесе бира за Айви и като те види- ще се ядоса.

- Никого не търся- вдига извинително ръце Наш.

- Да, бе - изсумтява Райкър.

- Ма, Маги тук ли е?- недоумявам защо е дошла, като на практика не присъства при нас.

- Брейди разказа, че майка му го е заставила да я вземе. Тя самата не е искала да дойде. Малко му е кофти за нея- обяснява ни Айви.

- Как може да не й позволява да бъде с нас? Сега седи сама някъде в тъмницата- Наш открито изразява недоволството си.

- Хайде, хайде- не е наша работа- усмирява разговора Райкър.

Аз обаче съм съгласен с Наш. Не е правилно Брейди да води Маги тук и да я захвърля някъде между дърветата сама. Нелепо е.

- О, вече ще се заформи и драма- подсмихва се Айви и виждаме как моята приятелка идва към нас , косата й е разрошена от толкова " общение " с футболни играчи. Защо се приближава? Хубаво ми беше гледайки я от разстояние.

- Не мога да ви разбера, бе човек- отново се намесва Наш. По време на флаш моба и преди мача, приличахте на влюбени птички. Направо щеше да легне върху теб. Сега май е лежала върху друг. Какво става с вас, та отново търси чужди прегръдки?

Наистина не ми е до разправии и скандали, така, че взимам бирата си и се изправям.

- Мисля да си тръгна- съобщавам на компанията.

- Какво, тръгваш си?- в недоумение е приятелката ми.

- Да.

- Така направи и миналата седмица. Проблем ли има, братле?- всички са изненадани.

- Нищо...нищо. Е, беше добър мач. Ще вземем победата през този сезон- само им казвам и поемам към пикапа си.