До Петък Вечер

Untitled Part 15

Сега се превърнах и в лъжкиня. Просто страхотно.

Маги

Събудих се с телефон под възглавницата. Лежах и го гледах няколко минути. Снощи разговаряхме с Уест повече от три часа. Докато накрая се унесох и той ме остави. Беше странно да чуя гласа си след толкова време, но знаех, че тъкмо това му носи спокойствие. Обаче да тръгна да говоря с някого другиго е нещо, което ме изпълва в ужас.

Дълго време се страхувах, че след като проговоря отново- ще се върна в ъгъла и ще крещя неудържико както преди. Но нищо от това не се случи. Разговора ни беше непринуден и му разказах неща за които не съм мислела, че мога да говоря. Нямах пристъп на паника.

Дали щеше да бъде така спокойно и с другите хора?

Не, не мисля. Щяха веднага да ме принудят да се видя в съдебната зала с баща си. С този човек, който никога не е изпускал случай да ме види радостна. Който пляскаше най-много от всички на училищния спектакъл, в който бях мечката, вместо Златокоска,чийто образ исках да изиграя повече. Пееше заедно с мен "Честит Рожден Ден", облечен в костюм на Капитан Америка над торта с изображения от Марвел, защото през тази година бях обсебена от супергероите на поредицата. Същия човек сега за мен е мъртъв и дори хубавите спомени са с лош отенък. В един момент той се превърна в друг, в непознат.

Ако проговоря, хората ще искат да разказвам за тези неща. Защото видях какво стори той. Как ме молеше да му простя, когато крещях на мъртвата си майка да стане, да се изправи...не, не мога да го направя. Все още не съм готова и се съмнявам дали въобще някога ще се осмеля.

През по-голяма част от живота си бях свидетел как той словесно и физически нараняваше моята майка. После й купуваше бижута и цветя и говореше, че ние двете сме най-скъпото му нещо, че ни обожава. Спомена за това как нежно ни наричаше "двете ми момичета" свива стомаха ми на възел. Затова ставам рязко от леглото за да спра тези спомени и да ги пратя в дъното на някое от мозъчните чекмеджета...

Брейди паркира пикапа си пред училище, но не слиза веднага.

- Маги, искам да ти кажа...Той, Уест е най- добрият ми приятел още от детство. Обичам го като брат. Ядосвам се, че му се налага да премине през всичко това заради баща му и то сам. Той е такъв- не допуска много- много хората до себе си, не се доверява. Винаги е вярвал в мен...До този момент- Брейди въздъхва- Сега е решил да ти се довери на теб. Мисля, че наистина те възприема като приятел, но се безпокоя за теб и това, че може би отново ще се наложи да преживееш същите болезнени събития. Не умишлено, но напрактика той ще се възползва от теб без да прецени страданието ти. Моля те да имаш това предвид. Не му позволявай да ти причини болка. Разбра ли?