До Петък Вечер

Untitled Part 20

Ето това е моят син

Уест

Завивам по пътеката към къщи и скришом поглеждам към Маги. Съгласи се лесно да дойде тук. Аз на нейно място не бих имал такава смелост. Преди да се качи в пикапа ми- уведоми леля си, че ще бъде с мен в къщата ни за да се запознае с моите родители.

Не съм си представял, че мога да доведа у дома някого след заболяването на татко, дори и Брейди. Да не говорим за Райли. Те трудно биха разбрали. Но ето Маги седи спокойна и силна. Винаги изглежда толкова силна....

- Когато ти казах, че баща ми не изглежда добре- това е наистина така. Той много силно отслабна и костите му са изпъкнали. Изглеждат толкова крехки, все едно ще се счупят всеки момент. Лицето му е бледо и изпито. Кожата все едно е прозрачна. Тежко е да го гледаш. Ако не искаш да го направиш...бих те разбрал.

Тя ме поглежда с очи, пълни с насърчение.

- Искам. Ще се запозная с човека, когото ти толкова обичаш. Трябва да е много специален.

Топлина се разлива по тялото ми. Нима това момиче е истинско? Как така намира точните думи? Започвам да си мисля, че е някакъв ангел- хранител, ако разбира се ангелите съществуват? Бог ни даде изпитание с болестта на баща ми, но изпрати и лек за мен в лицето на това прекрасно същество да ми дава мир и утеха, нещо което ми липсваше.

- Добре...ами да влизаме. Предупредил съм мама, че ще дойдем.

Не съм разказвал на мама за Маги. По принцип с нея говорим само за състоянието на татко. Когато преди малко й писах, само съобщих, че идвам с братовчедката на Брейди и че с нея сме приятели. Тя отговори, че много би се радвала да се запознае с нея. Надявам се татко да е буден и също да я види.

Преди да влезем Маги докосва леко ръката ми за подкрепа, като така ми показва, че е до мен. Харесва ми това нежно докосване.

Отваряйки вратата ни посреща аромат на храна, която се приготвя от кухнята. Мама беше започнала да ни прави вкусотии. Влизаме и тя е с гръб към нас, налива студен чай в стъклена кана. Вързала е косата си на обикновена конска опашка и облечена в риза и дънки. Напоследък няма желание да се конти, макар преди да го е правила винаги заради баща ми. Дънките и ризите са всичко, което облича.

- Здрасти, мамо- казвам тихо за да не я стресна. Тя рязко се обръща и погледа й се заковава в този на Маги. Знам, че й е любопитно. Никога не съм водил момиче у дома. Беше видяла Райли само няколко пъти, когато бе идвала да ме гледа на мачове, а ходехме вече цяла година.