До Петък Вечер

Untitled Part 23

С никой не ми е интересно да разговарям

Маги

До края на седмицата състоянието на бащата на Уест като, че ли се подобрява. Все още имаше проблеми с дишането, но беше бодър. Болката сякаш отстъпи за извесно време и не му беше необходима голямата доза обезболяващи лекарства. В сряда отидох да го посетя- след тренировката си, моят приятел ме взе за вечеря с майка му, а след това влязохме при баща му и добре си поговорихме.

В четвъртък, Уест ме пресрещна по пътя към задния двор и настоя категорично, че трябва да обядвам вътре в кафетерията на хладно и то на тяхната маса. В крайна сметка се съгласих, още повече и Серина я нямаше. Съотборниците му посрещнаха с учудване моето пребиваване там. Те все още се опитваха да разгадаят това "наше приятелство".

А ние с Уест бяхме...и аз не знам точно как да ни квалифицирам. През деня си пишехме често, по цели нощти разговаряхме- за всичко...за света, за детството ни. Разказа от колко одавна, от малки хлапета са станали добри другари с Брейди, аз му разказвах за приятелите си от предишното ми училище. И нашите отношения се объркваха повече и повече. Например на няколко пъти го хващам, когато е близо до мен да вдъхва силно, все едно поглъща от аромата ми и очите му потъмняват от възбуда, гледайки ме. Понякога ръката му се задържа повече от необходимото върху талията ми. Един ден Наш седна до мен и започнахме да се смеем, поради което Уест побесня. Той се опита да не покаже раздразнението си, но всички го видяха, включително и Брейди.

Независимо от това той се занасяше и флиртуваше с други момичета, целуваше ги и ги прегръщаше, като ме уверяваше, че уж не бил правил секс с никоя от тях.

Така се стига до петък- който е традиционния футболен ден. Не ми беше казал какви ще бъдат плановете му за след мача, затова помолих леля Корали да ме зкара в къщи. Смятах да си легна рано.

По време на мача Уест осъществи три тъчдауна и усмивката на лицето му показваше все едно той е господарят на света. Радвам се, че е щастлив. Иска ми се да бъда с него в момента, в който разказва за тези свои успехи на баща си, за негова радост и гордост.

Взимайки душ в малката си баня, в главата ми са все още изминалите събития от седмицата. Напоследък Брейди не ми се сърди чак толкова, може би защото не се налага да ме мъкне навсякъде със себе си, а и леля и чичо не му налагат това. Чудя се дали да не почна да разговарям по някакъв начин с тях. Все пак говорех с родителите на Уест и не се чувствах дискомфортно. Трябва да бъда част от това мило семейство, но по- скоро да споделям настоящи и бъдещи неща. Съмнявам се, че в крайна сметка роднините ми ще сведат разговора до това какво се случи в онзи ужасен ден. Не исках да го правя.