До Петък Вечер

Untitled Part 37

Дано да бъда специален за нея

Уест

Днес на мача Маги и мама седят заедно. При всеки удобен случай ги поглеждам и момичето ми маха, а понякога разговарят с мама. Гърдите ми се изпълват с радостни емоции. След всеки тъчдаун следя как широко ми се усмихват, а на раменете на моето момиче е моят пуловер. Всички видяха, че тя е моя.

Когато сутринта я видях с дрехата на Брейди, направо исках да го сваля от нея и да го раздера. А самодоволната усмивка на братовчед й направо ме побърка. Той много добре е знаел как ще реагирам аз, когато Маги му е поискала дрехата. Това го е направил целенасочено, харесало му е да ме подразни. Видя и реакцията ми след като съгледах усмивката на красавицата, облечена в игровия му пуловер. А тя милинката искаше да ме зарадва, бузите й бяха порозовели и въобще не знаеше правилото, че след като носиш дреха на някое момче- това означава, че му принадлежиш.

Семейство или не, повече няма да позволя да облече никаква дреха на Брейди. Както и на никой друг- само мои.

Спечелихме мача благодарение на тъчдаун на Ганър. Той отигра добре ситуацията с подаден му пас и успя да премина тъч линията донасяйки ни победа в последните три минути. Беше труден мач и за двата противникови отбора- понякога те водеха, понякога ние, но добре, че Ганър разреши проблема в наша полза.

Излизайки от съблекалнята, виждам Маги да ме чака с широка усмивка. Това малко намалява тъгата, че не виждам до нея татко, който обикновено ме чакаше на същото място.

- Ти игра страхотно- поздравява ме- Макар да не разбирам много от футбол...и в тези панталони изглеждаш готино- прошепва след като я прегръщам. Целувам челото й, носа й и накрая устните й.

- Помогна ми това да те виждам в своя пуловер- шегувам се- Май ще трябва да го виждам върху теб всеки мач. На късмет ми е.

- Е, това може да се уреди- влиза в закачката тя.

Тази вечер- петък вечер, е традиционния купон на полето. Въпреки, че сладураната ми е била там няколко пъти- сега ще присъства истински, защото ще бъде до мен. Няма да се крие в някой тъмен ъгъл, чакайки Брейди. Тогава беше много самотна, около нея нямаше никой...

- Отлична игра, скъпи- прекъсват се мислите ми и виждам Рейли, която едва ли не се готви да ми скочи на врата, въпреки да вижда, че до мен е Маги.