До Петък Вечер

Untitled Part 22

Тя винаги ще бъде само моя приятелка

Уест

През уикенда не излизах никъде с изключение на пътите, в които ме изпратиха до магазина за яйца и мляко.

Когато се прибрах в петък след купона- баща ми вече беше заспал, а ние с мама си говорихме тихо за мача и за Маги. Наистина момичето много й хареса и поиска да разбере, защо Корали казала, че племенничката й не говори. Мама беше достатъчно разумна да разбере, че има нещо различно и не споделила на лелята на Маги, че преди няколко часа всъщност са разговаряли. Това обаче беше първото, за което ме попита, когато се върнах. Обясних надълго и широко. Усещам, че тя може би иска нещо повече за нас, но на този етап не съм способен да се отдам на връзка, която Маги заслужава. Не можем да имаме нещо по-голямо от това в момента. Но как да безпокоя мама с доводи и без това има достатъчно тревоги.

Почти цялата събота прекарах в стаята на татко, гледайки заедно записа от петъчния мач, говорихме (повече аз, а той слушаше, защото почва да се задъхва и да кашля). После дойде медицинския работник от хосписа и ги оставих. По- късно помогнах на мама да изкъпем баща ми.

Неделята горе- долу протече както съботата, само че тогава с тате гледахме мачове на NFL(национална футболна лига- има се предвид шампионата по американски футбол). По едно време към нас се присъедини мама и се опитахме да разведрим обстановката със спомени. Така се сетихме за един от първите ни походи в планината, когато ни посети мечка и отмъкна почти цялата храна, докато бягахме пищейки по билото или когато заведохме мама на риболов и тя беше ужасена, че използваме за стръв живи щурчета. Баща ми не пропусна случай да попита за Маги, която го беше очаровала. Предупреди ме да не взема да прецакам нещата с този ангел-хранител. Мама потупва ръката ми в знак на съгласие.

Вечерите, след като слагахме тате да спи, с приятелката ми си говорехме надълго и нашироко и то не само за това което ни свързва, но за живота изобщо, докато съня не ни унасяше.

Понеделник. Нямам търпение да я видя накрая. Тази сутрин баща ми изглеждаше по-добре, беше спал през цялата нощ и съм в добро настроение, когато виждам Серина да говори с Маги при шкафчетата ни и това изглежда не е дружески разговор. Зелените очи на малкото ми мишле за уплашени и широко отворени. Беше притеснена и целия този театър се състои пред голяма група от хора, наслаждаващи се на сеира.