До Петък Вечер

Untitled Part 26

Ще бъда мъжът, когото отгледа

Уест

Когато в чакалнята влиза семейството на Маги, очаквам тя да отдръпне ръката си от моята, но не го прави, дори когато очите на леля й и чичо й се насочват право в преплетените ни пръсти. Стои до мен, когато Корали се приближава и ме целува по челото, казвайки, че ме обича, а Буун кимва и ме потупва окуражително по рамото. Появата на тези хора е спокойствие особено за мама. Не бих искал да чувства, че сме сами на този свят в това нещастие. Идва и Брейди, който се настанява от другата ми страна. Нищо не казва, но дава мълчаливата си подкрепа. Внезапно се изправя и отива на някъде.

- Той смята да уведоми твоите съотборници- едвам промълвява Маги, виждайки, че роднините й са при кафе- машината и не гледат към нас.

- Той ли ти го каза?- питам.

- Да, докато идвахме насам, в колата. Брейди наистина му е мъчно за теб и се безпокои.

Да, явно е дошло времето- да разберат всички. Може би трябваше да го направя по-рано, но все ми се искаше това да е един лош сън, от който след като събудя - всичко с татко да е наред.

- Той си заминава, Маги...чувствам го- едвам говоря от мъка.

- Знам, че ти е болно. Най- лошата болка е това, която няма да си отиде никога, но си силен и ще се справиш. Помни само хубавите моменти, които си имал с баща си.

Осмислям думите й. Тя е честна с мен. Не се опитва да ме потупва по ръката, да ми говори фантасмагории от типа "всичко ще се оправи" , "съжалявам". Разказвам й как сутринта мама направо изпадна в истерия. Гледката как падна на колене и опря главата си в земята, ридаейки от безсилие, още ме преследва. Милата ми майчица- този тежък момент няма да забравя никога.

- Трябва да й покажеш, че не е сама, че си до нея- съветва Маги и целувам главата й. Не ме интересува ако някой ни види. Тя трябва да разбере колко е важна за мен, колко я ценя. Винаги ще държа на нашата дружба.

Брейди се връща.

- Позвъних на момчетата. Идват всичките. Искат да са с теб и дори да не искаш да го признаеш- те са ти необходими.

Приятеля ми не разбира- всичко, което ми е необходимо е от дясната ми страна, с ръка, сложена в моята, но се съгласявам с него.

До два часа- чакалнята се изпълва с хора. Тук е целият футболен и треньорски щаб. Също родителите на Райкър и Наш, както и бащите на Айза и Ганър. Независимо кой влиза, Маги не пуска ръката ми. Никой от тях не ме порицава защо не съм им разказал по-рано, някои от родителите казват, че съжаляват за баща ми и дават обещание, че ще помогнат във всичко, което е необходимо. Кимвам с благодарност.

Когато накрая мама излиза от стаята, тя е удивена да види пълната чакалня и тъжна усмивка се появява на устните й, но недостигаща до очите.

- Той сега е по-добре- съобщава ни- но все още не е дошъл в съзнание. Уест ако искаш може да влезеш при него,

Едва сега Магината ръка ме пуска и тя ме поглежда. Толкова насърчение има в тези големи зелени очи.

- Ще бъда тук- шепти- Иди при него.

Мама ме води в стаята и когато влизам - едвам разпознавам това слабо и крехко тяло- представляващо само черупка на моя баща. За кратко време в последните месеци се измени до неузнаваемост.

- Кажи му нещо- подканя ме мама- Сигурна съм, че дълбоко в съзнанието си, той ни чува...Ако това е края...кажи му това, което би искал да знае- гласът й потрепва и преглъща сълзите си.

Доближавам леглото. Дишането на татко е слабо и мъчително, все едно се бори за всеки един дъх. Само до миналата събота, се смееше с нас, когато си припомняхме семейни случки, а сега може би тази събота е последна.

- Здравей, тате- казвам, гледайки го, искам да запомня завинаги този миг- Знам, че не си във възторг от това място, но трябва да си представиш колко пълна е чакалнята. Всичките приятели, целия футболен отбор- мама взима ръката му- Маги също е тук. Тя пристигна веднага след нас и ако й разрешат посещение, с радост ще влезе при теб...Искам да знаеш, че много...много те обичам, тате. Гордея се, че съм твой син- кашлям при тези думи- Ти винаги си бил нашата опора, нашето силно рамо, на което сме се опирали с мама...Едно дете не може да има по-добър родител...За мен си най- до...-въздъхвам тежко- Най- добрия баща...Искам да знаеш- сега съм мъж. Мога да се грижа за мама и ти се кълна, че ще го направя. Тя няма да бъде сама, не се притеснявай...И макар, че ще ни липсваш и всеки ден да си спомняме за теб- бъди спокоен. Аз няма да те разочаровам. Ще бъда мъжът, който отгледа и възпита.

Мама изхлипва неутешимо и без да се усетя се освобождават на воля и моите сълзи, притискани от много дълго време.

Толкова силно обичах този човек. Никога не съм си представял, че някой ден ще живея без него, а сега за съжаление това е напълно възможно.