До Петък Вечер

Untitled Part 6

Тя се отлепи от мен и я оставих да се забавлява

Уест

Когато днес отивам към своето шкафче, Рейли не ме чакаше и изпитвам известно облекчение. Безпорно ме разнообразява от скапаното ми ежедневие, но нямам настроение за глупостите й. От три часа тази нощ съм на крак. Татко отново се беше влошил и чух стъпките на мама по стълбите. Отидох да й помогна и така бодърствахме тримата до сутринта. Трябваше да имам тези спомени с него, можеше да се окажат последни. Баща ми слабееше с всеки изминат ден и лекарите бяха безпомощни. Миналия месец го върнаха у дома като безнадежден случай. Само болкоуспокояващите го избавяха от мъчението.

Да дойда в училище, давайки вид, че живота ми иначе не се разпада на части не е леко, затова и бях облекчен, че Рейли не е наоколо. Едва затварям вратичката на сейфа, когато от съседния такъв се протяга изящна ръка с малки розови нокти. Маги. Тази, която напоследък пробива в мислите ми. Колкото и да се опитам да я изхвърля оттам, всеки път, когато срещна погледа й, тя сякаш вижда повече от мен, повече от подлеца, за какъвто се представям пред света. Толкова невероятно се чувствах, когато я държах в ръцете си онази вечер.

Отправям очи към нея докато се мъчи да отвори вратичката на шкафчето- неуспешно.

- Дай да опитам аз- намесвам се- Имаш ли кода?

Протяга ми телефона си и виждам комбинацията.

- Добре, а сега се помести.

Докато Маги прави крачка встрани, бързо въвеждам кода и рязко отварям вратичката.

- Моля- произнасям и тогава телефона й извибрирва в ръката ми. На екрана се появява лицето на Наш и се изписва съобщение ; Добро утро, красавице.

Що за глупости, по дяволите? Как така Наш й пише и как така той е в нейния телефон. Нима Брейди не ни заяви, че е неприкосновена.

Стискам бясно зъби когато подавам телефона .

- Виж, тази година всички очакват от нас да спечелим щатското първенство. Но нищо от това няма да стане ако братовчедката на нашия куотърбек се мотае в краката на играчите, опитвайки се да ги съблазни. Така, че не го прави- тона ми е по-груб от колкото беше необходимо, но може би така е по-добре- не съм на себе си от ярост.

Тя взима телефона си и в очите й проблясва особен блясък, който ме съсипва. Нямам право, мамка му- не е виновна в нищо. По- скоро трябва да съм бесен на Наш. На него трябва да му се разясни, не на Маги. Е, погрижих се вече да ме отбягва, но само така мога да съм силен, защото иначе сладките й очи могат да ме накарат да кажа нещо необмислено. Например истината.