До Петък Вечер

Untitled Part 30

Не мога да си позволя да я изгубя

Уест

Исках само да поправя нещата. Да направя първата й целувка специална, а не да помни, че е докосната от яд, отчаяние и болка. Стана по-зле. Защото вкусът на устните е дори по- хубав от този който си спомням. Нейното малко тяло трябва да бъде боготворено, колко добре се плъзгаха ръцете ми по изящните извивки. И сладките звуци, които издаваше. Господи, помогни ми. Защото я желая и искам нещо повече от обикновено приятелство . Нещо специално става когато Маги е близо до мен,  дори не е просто сексуално влечение и не може да се сравни с отношенията ми с уличниците до сега...

Не...не. Проклятие. Не мога да го направя. Ако между нас се случи нещо- ще го прецакам. Такъв съм си- задник, а не мога да си позволя да я нараня. Не мога да си позволя да я изгубя. Трябва да се отдалеча, дори това да означава да не докосвам повече тези пухкави устни, мокри от целувките ми, които ще бъдат в нощните ми фантазии.

- Уест- прошепва и в гласа й долавям тревога.

- Ето...такава трябва да е първата ти целувка- казвам й, но се отдръпвам на разстояние.

Тя докосва устните си с върха на пръстите и се кълна, че коленете ми изстръпнаха. Трябва да спре да прави такива сексуални неща, макар да не съм сигурен дали осъзнава колко е съблазнителна с този жест. Наблюдава ме внимателно и погледа й, потъмнял от възбуда отпреди малко се променя. В него се настанява печал. Пак я обърках.

- Исках само първата ти целувка да е особена, Маги. Това е...- лъжа я.

Ръката й се отпуска като отсечена и навежда главата си.

- Да, аз...разбирам. Наистина беше ...различна целувка.

Обидих я. Не ме поглежда.

- Извинявай...Нещо нередно ли направих? Не искам да се разтройваш.

Тя ме поглежда накрая с усмивка, която не достига до очите и в тях има тъга.

- Не, не- не си направил нищо лошо...Не ми достигаше въздух...За какво да съм разстроена? Благодаря ти.

Аз съм глупак- това е. Повече не говорихме за това. Заведох момичето в пикапа и тръгваме за в къщи. По пътя си казваме малко думи- общо взето тя ме уверяваше, че като моя приятелка- ще бъде до мен, успокояваше ме, че ще се справя със ситуацията.

Когато накрая спирам пред дома ми- не слизам веднага от колата. Останал насаме с мислите, си припомням как я държах в ръцете си...сладкия вкус на устните й, звуците, които едва не ме накараха да свърша. Как ще се справя с чувствата си към нея, Господи?...Но за сега може би трябва да бъда благодарен, че е до мен.

Към три сутринта накрая влизам в стаята си. Преди това бях проверил мама, която спеше явно под въздействие на нейните сънотворни. Решавам да се изкъпя и подушвам ризата си- има лек аромат на нейната ванилия. Отказах се, дори си легнах с "ванилената "риза...

Следващия ден е пълен със задължения. Помогнах на мама при организиране на погребението. Татко беше оставил няколко указания за тази процедура. Беше ни тежко да четем от листа, който беше написал. На няколко пъти дори хващах телефона да звънна на Маги и да чуя успокояващия й глас, но се отказах. В крайна сметка- трябва да се справям сам- не винаги да тичам при нея, както и бъда силен заради майка си.

Междувременно я следях какво прави, дали се храни и спи. В един момент непрекъснато отварях и приемах храната, която ни изпращаха жителите на Лоутън. Не знам как ще я погълнем тази храна- вече е препълнен хладилника и фризера също. Приемам с благодарност, макар, те да мислят, че така отнемат от болката ни. Де да беше така.

Погребението щеше да се състои три дни след смъртта на баща ми. В последно време заради телефонните разговори, организацията на церемонията ми оставаше време за приятелката ми само за по няколко минути. Тази седмица ме освободиха от училище и нямах сила да отида да я видя лично. Емоциите ми са все още много силни и не се знае дали няма да направя тази грешка да я целуна отново. Това щеше да ме доближи още повече до нея. А не биваше. Чувствата ми към това момиче се променяха и това ме плашеше страшно много. Аз самия не си вярвах, когато ставаше на въпрос за връзка. Обикновено прецаквах всичко. Но това няма да го допусна за малкото си мишле. Ще запазя приятелството й на всяка цена.