Маги
Беше невероятно да слушам как Уест се смее и общува с приятелите си докато ме прегръща. Точно по такъв начин си представях първия си купон с него. Сега не мога да помисля да изглежда по друг начин.
Не останахме до късно, както останалите. Близо час след като дойдохме- вече бяхме готови с него да си тръгваме. Знаех, че не се прибираме директно у дома, но където и да ме заведеше, бях щастлива. По пътя се смеехме и спорехме, за стиловете музика. Той харесваше всичко, което звучи като кънтри, докато аз си падах по класическия рок.
Когато накрая спираме на нашето място при скалата, от където се виждаше Лоутън, той изгасва радиото и обвива лицето с големите си ръце, целувайки ме нежно. Обожавах, когато го прави. Отварям душата си и му се доверявам. Все едно ме предпазва и никой и нищо не може да ме нарани.
- Искаш ли да бъда с теб, в момента, в който ще кажеш на леля си и чичо си, че си решила да общуваш с тях?- усещам желание да присъства за да ме подкрепи. Това, че е важно за него ме кара да го обикна още повече.
- Да- отговарям.
- Добре...защото щях да се тревожа ако не съм наоколо. Аз искам да съм до теб- обръща поглед към светлините на града- Не трябва да мислиш за себе си като едно рамо, на което да се облягам заради проблемите си...По същия начин ще бъда подкрепа и за теб. Искам да знаеш, че означаваш много за мен.
Е, не беше като" Обичам те", но...е близо. В последното изречение усетих сякаш се страхува дали мога да променя отношението на изповед и доверие, което имах само към него до сега. Той не искаше да изгуби тази връзка.
Усмихвам се и също хващам лицето му в своите ръце.
- Знаеш ли, че допреди да те срещна не се смеех, дори не се усмихвах. След трагедията с мама забравих как се прави. Живеех от ден в ден един празен живот...самотна. Ти промени това. Даде ми възможност да се почувствам ценена, необходима, желана. Вкара ме в светлината и се смея отново. Мислиш ли, че ще искам да загуба това специално отношение между нас?
Уест се усмихва широко, като малко момче, изпълнило съкровеното си желание. Привлича ме силно към себе си, а после ме поглежда внимателно за няколко секунди. Спуска ръката си меджу бедрата.
YOU ARE READING
До Петък Вечер
Teen FictionЗа всички, които го познават, Уест Ашби винаги е бил този човек- самонадеяният, популярен, твърде красив за себе си футболен бог. Но отвътре той е съкрушен - баща му умира, а той не е казал на никого, защото не може да се изправи пред истината. Сега...