До Петък Вечер

Untitled Part 24

Ти си изгубил ума си, ако си мислиш, че се занасям с братовчедка си

Уест

Тя заспа в ръцете ми преди около час. Косата е разпръсната върху гърдите ми, а сърцето е покрито от ръката й. Обгърнал съм малкото й тяло и имам чувството, че държа целия си свят. Знам, че трябва да се измъкна оттук, но това да съм с нея е много близко до щастие. По дяволите Брейди ще се върне и ще види пикапа ми, паркиран пред къщата. Веднага ще се сети, че съм в нейната стая. Не трябва да изпитвам късмета си.

Леко отмествам главата й, полагайки я на възглавницата и я завивам старателно за да не й стане студено.

Тъкмо прехвърлям единия си крак през прозореца, когато започва да стене. Стона е тих, все едно плаче. Постепенно започва да клати главата си и плачът се засилва.

Всяка нощ сънувам кошмари, виждайки как майка ми умира отново и отнова.

Думите изплуват в съзнанието. Това е. Сънува лошия сън. Върнах се и започвам да я галя леко по ръката. Не помага. Дори започва да се гърчи...Не мога да я гледам да се мъчи. Този зловещ спомен я преследваше и не можеше да я остави.

Легнах до нея и отново я прегърнах, галейки я успокояващо.

- Тук съм, мила моя. При теб съм...спокойно...спокойно.

Внезапно както започна, така и стоновете спират и тя се успокоява, но ръцете здраво се увиват около моите. Сякаш знаеше, че аз съм наблизо и я пазя.

По-добре ми е. Помогнах й. Тя напоследък е моя подкрепа, така, че съм удовлетворен да дам и аз своето съдействие. Миличкото ми мишле- мислех, че вече е превъзмогнала това, но тя все още се бори с тези кошмари и не знаех как да й помогна освен силно да я притискам и да целувам леко лицето й....

Силна ръка натиска рамото ми. Отварям бавно очи- в стаята е пълна тъмница. Завъртам глава- Маги е все още в моята прегръдка, но нечия ръка стиска китката ми и все едно ме издърпва да се изправя. Това ме разбужда съвсем и срещам злия поглед на Брейди.

- Какво правиш тук, мамка му?- ръмжи бясно, но тихо, да не събуди момичето, поради което съм му благодарен- Аз ти вярвах, смотаняк.

Само да не ни усети чичо Буун. С Брейди мога да се оправя, но стария ще насочи пушката си към мен.

- Нищо не е станало, брато. Тя сънуваше кошмар. Трябваше ли да я оставя? Само я успокоих, а после съм заспал. Кълна се в Бога- точно така е...