До Петък Вечер

Untitled Part 44

Не обичам да привличам внимание

Маги

Знам, че рано или късно ще се случи и аз и Уест ще се засечем. Опитах се първите три часа да избягвам шкафчетата, но е време да се сблъсквам с реалността. Вървя натам и усещам погледи върху себе си. Чувам и това, как някои момичета ме наричат долна кучка и други обидни епитети. Съгласно общото мнение- изглежда съм отвратителна личност, изоставила Уест непосредствено след загубата на баща му. Донякъде съм съгласна.

Добирам се до шкафчето си и бързо го отварям, но ръка с дълги червени нокти го хлопва пред носа ми. Металната вратичка едва не приклещва пръстите ми и успявам да се отдръпна.

- Гнусна мерзавка- просъсква познат женски глас. Подозирах, че точно с нея днес ще имам съприкосновение, но не знаех, че по този начин. Обръщайки се, засичам гневното лице на Рейли. Този гняв е примесен и с очакване за триумф- Излъга всички с миловидното си личице, а въщност си безсърдечна твар- тя повишава тон и привлича вниманието на всички в коридора. Това сякаш я кара да стане още по-агресивна.

Не реагирах. Тя се притеснява за Уест и затова е в ярост.

- Нищо не казваш, а? Мълчиш?...Отново се правиш на божа кравичка- тя ме блъска силно и ако не е шкафчето зад мен, сигурно щях да падна. Болка порязва гърба ми.

- Не си достатъчно добра за него...Глупачка. Ти си...урод- към лицето ми замахва заострения й нокът, но се отдръпвам навреме.

-Момент, момент- между нас се настанява Наш като ангел- спасител- Защо не изнесеш това откачено шоу някъде другаде? -обръща се към нея.

- Какво? Защитаваш ли тая?...А уж си му приятел- продължава да сипе отрова Рейли.

- Да, аз съм един от приятелите му, но дори Маги да не беше моя приятелка- пак бих се застъпил за нея. А Уест ако разбере какво се е случило тук- ще прелети като орел за да я защити. Като я нападаш по този начин- няма да си го върнеш, Рейли.

- Никой ли не разбира, че това същество само го използваше- гласът на мажоретката прокънтява в коридора и всички присъстващи наблюдават случката.

- Не, Рей. Тя го спаси. Когато никой не можа да му помогне. А сега всички да се разкарат преди този сблъсък да е стигнал до ушите на Уест и преди тук всичко да е станало на пух и прах. Защото ви уверявам, че той няма да закъснее да провери как е Маги и ще се разправи с тебе по начин, който няма да ти хареса.

- Ти грешиш- продължава да крещи Рейли- Той ме обича и се нуждае само от мен.

Настръхвам само при мисълта Уест да бъде с нея или с което и да е друго момиче, макар аз да прекъснах връзката ни. Знам, че в някой момент той ще продължи и ще се наложи да се примиря с този факт.

Наш поклаща глава и ме поглежда.

- Добре ли си ти?- загрижен е- Тя е малко луда- завърта очи.

Смутено кимвам и мислите се бият една в друга в пълен безпорядък, а Райли няма нищо общо с това.

- Пребледняла си- отбелязва той.

- Аз просто...не обичам да привличам внимание- прошепвам, страхувайки се да не ме чуе някой особено след като преди малко всички слушаха.

- Е, малката трябва да изтърпиш малко в тези глупости, но знай, че всяко чудо е за три дни и нещата ще се нормализират след известно време.

- Благодаря ти- казвам, трудно преглъщайки.

- Хайде вземи си учебните помагала за следващия час и ще те съпроводя до класната стая, после ще се обадя на Брейди да те съпроводи по- нататък. Като приятели на Уест можем да ти осигурим защита.

Бих искала да кажа, че нямам нужда от това, че мога да се справя сама , но не мога- ако Наш не се беше появил навреме- Рейли щеше физически да се саморазправи с мен и то без усилие, защото не знаех как бих могла да й се противопоставя.

- Добре- казвам и примирено се обръщам към шкафчето си.

- Той ще побеснее като разбере за това и веднага ще дойде при теб, но да знаеш, че всъщност няма да е ядосан на теб. Иска да те защитава.

Една сълза се спуска по скулата ми и я изтривам бързо. Само в желанието му да ме защитава да имаше и нещо повече , нещо по-истинско и по- дълбоко, а не просто само да ме държи за ръката за да преодолея трудностите.

- Готова съм- стискам учебниците си и го следвам. Така мълчаливо стигаме до класната ми стая и ми отваря вратата за да вляза. Всички погледи отново ме следват докато се отправям към мястото си на края на редицата и сядам. Трябва да изтърпя този урок и колкото по-малко хора ме гледат- толкова по-добре.