До Петък Вечер

Untitled Part 43

Ако не направиш това, ще я изгубиш

Уест

-Мама изпраща гофрети- съобшава Брейди и маха завесите на стаята ми за да влязат слънчевите лъчи. Иди да си вземеш душ и отивам да събудя Наш, който се е проснал на дивана. Не знам как заспива така дълбоко, сигурно ще трябва да му изсипя кана с вода за да се събуди.

Останалите заспахме едва призори. Момчетата всячески се опитваха да ме разсейват и за кратко се избавих от чувството на самота. Когато останах сам в стаята си обаче- в главата ми препуснаха въпроси, които искам да задам на Брейди, но дойдоха другите, все едно се бяха наговорили да ме отдалечат от Маги. Бих им се обидил, но осъзнавам, че ми помагаха да запазя яснотата на ума си,

Моат приятел ми разказа за разговора си с нея и за това, че тя се нуждае от време да осъзнае колко далече е отишла с отношенията между нас. Безпорно съм я уплашил с тази бурна демонстрация на чувства. Работата е там, че не знам как да се държа по друг начин. Тя ме подлудява.

- Тази сутрин ще я закараш ли на училище?- питам Брейди, макар да знам отговора.

- Виж, човече- игнорира въпроса ми- Дай й свободно пространство...

Той не разбира- само се разнообразява с момичета и никога не е бил истински влюбен. Какво означава "свободно пространство"?

- Какво искаш да кажеш, Брейди?

- Знаеш- дай й възможност да диша. Игнорирай я.

- Да я игнорирам?- въпроса ми прозвучава малко рязко.

-Да, моля- веждите на Брейди се вдигат.

- Как да я игнорирам? Ти чуваш ли се какво ме молиш? Не мога да го направя? ...Та аз я обичам.

Произнасянето на думата е като парченце от пъзел, който сякаш пасва точно на мястото си. До сега не съм го признавал дори пред себе си.

- Ами ето така. Трябва да намериш начин да се отстраниш...иначе може да я загубиш.

- Вече съм я изгубил- тъжно произнасям.

- Не е вярно- разпалено обяснява- Говорихме. Изплашшил си я, но тя мисли по този въпрос. Останала е с впечатление, че само я използваш заради загубата на баща ти. Не подозира, че всъщност имаш чувства.

- Ами ако й го призная?- предпазливо предполагам.

- Не знам дали ще ти повярва. Ще реши, че е отчаян ход от твоя страна, да я върнеш и отново да си" другарствате". Наистина трябва малко време.

Затварям за миг очи. Обичам това момиче и също искам да е спокойна, също искам да я щастлива...Щом пък е толкова необходимо- ще се отдръпна.

Айза и Ганър излизат заедно с мен и предлагат да ме закарат, но предпочитам да бъда в своя пикап. Завивайки по пътя към училище, виждам в огледалото за обратно виждане, че те карат зад мен- явно искат да са сигурни, че ще отида със сигурност в сградата. Насочвам се към шкафчетата, скришно надявайки се поне да зърна малкото мишле.

- Първият ни урок е при господин Трембъл- застава до мен Айза- той няма да забележи, че сме закъснели.

- Все пак може да побързаме- побутва ни Ганър.

Не ме интересува закъснението, но знам, че ако треньора научи за недисциплинираността ми- ще ме побърка от тренировки. Желязното правило за отбора- да влизаме навреме в часовете и да внимаваме за уроците и домашните си.

- Трябва да си взема тетрадка- опитвам се да се измъкна от тях, защото имам нужда да бъда сам.

- Ще ти дам от своите- не ме оставя Ганър. Тръгваме към клас.

- Здравей, секси Уест- засукана блондинка минава покрай мен и леко се отърква.

- Явно новината, че вече си се разделил с Маги се е разпространила. На свободния пазар си, човече- кикотят се съотборниците ми.

Искаше ми се да забравя за всички. Трябва да докажа на Маги, че съм достоен за нея и останалите момичета няма да ми помогнат в това като ми се свалят. Раздразнително изгледах Ганър, а той се засмива още повече.

Негодник.