До Петък Вечер

Untitled Part 33

Вярваш ли ми?

Маги

Той страдаше. Не биваше да го забравям. Объркан и изтерзан, Уест търсеше утеха, но трябваше да го спра. Не можех да допусна да направи нещо за което утре ще съжали.

Обаче ми беше трудно, за Бога. Сега ме гледа, все едно ме желае до безумие. Отчаяно. Все едно бях неговата красавица....Защитата ми се пропукваше.

Никога не съм изпитвала подобни усещания. Дори тялото ми не знаеше как да реагира и ми харесваше, но трябваше да спрем.

- Уест- казвам, а целувките му докосват гърдите ми и забравям какво исках да му кажа.

Главата ми се върти. Имам недостиг на кислород или обратно- в излишък е. Наистина искам да бъда с това момче. Притиска голия ми гръден кош към собствения си .

- Толкова е хубаво с теб- прошепва, хапейки устните ми и усещам как пръстите му се опитват да разкопчаят колана на панталонките.

Бих желала да вярвам, че наистина ме иска. Но щеше да е ужасно ако ме възприемаше като другите момичета с които е бил досега. Може би в момента му трябваше само едно достъпно момиче, с което да се разтовари. Не исках да бъда подобна играчка. Той се превърна в нещо много специално и ме боли ако бъда забавление само за една нощ.

- Почакай, Уест- повтарям и застива. Най- накрая привлякох вниманието му. Отпуска глава на рамото ми и въздъхва.

- С никоя друга не съм чувствал това, което чувствам с теб, Маги...Да бъда с теб- не знаеш колко пъти съм мечтал за това. Не знам дали мога да го обясня, както и не мога да те загубя.

Ето това е. Това е нещото, което имах нужда да чуя.

- Добре- предпазливо отговарям. Надявам се да не съжалявам за решенията си тази вечер.

- Вярваш ли ми?- гласът е остър и дрезгав, а в очите му свети топлина.

Кимвам, нямайки сили да отговоря.Сърцето ми бие толкова силно, че чувам всеки един негов звук.

- Аз имам...имам нужда от теб. Не, искам те. Само теб. Нищо друго не ми е необходимо- в очите му виждам емоциите, коите едвам задържа.

- Какво искаш от мен?- питам.

- Изпитвам отчаяна нужда от теб. Искам те много...Ти...правиш така, че мъката ми да изчезва.