До Петък Вечер

Untitled Part 45

Бих искал да ти принадлежа

Уест

Наш влезе в класната стая едновременно с последния звънец. Огледа всички преди очите му да се спрат на мен. Не знаех какво да мисля, гледайки намръщеното му лице докато приближава моят чин. До мен се е настанило някакво момче с очила, но приятелят ми бързо го разкарва и сяда на това място.

- Преди да си чул от друг...искам да ти кажа, че там пред шкафчетата стана една случка, но да знаеш, че всичко съм оправил и тя е добре- шепти тихо.

Гърдите ме се свиват и стискам юмруци.

- Би ли пояснил?- казвам като дори не ме интересува, че някой ще ме чуе. Готов съм веднага да се втурна и да намеря сладураната си. Единственото, което ме задържаше до сега е молбата на Брейди да й дам свободно пространство, но някой я е наранил и няма да позволя повече да страда.

- Рейли е притисна към шкафчето...

Достатъчно. Изправям се веднага и тръгвам да излизам от класната стая.

- Къде си мислите, че отивате, господин Ашби?- заинтересува се учудено преподавателя.

-Амхм...не се чувствам добре- изричам бързо някакво извинение и излизам. Може би трябваше да науча повече подробности от Наш като например дали Рейли си е позволила да я удари защото знам, че е способна на това. Но желанието да намеря момичето си и да видя дали е добре беше по-силно.

Отправям се към  кабинета, където е нейния час, когато вратата зад мен се отваря отново и оттам излиза Наш.

- Чакай, Уест- извиква след мене  - Аз съм оправил всичко.

- Само искам да знам дали Райли я докосна?- питам без да спра да крача.

Мълчанието му беше достатъчно красноречиво.

- Тя се опитва да си те върне в нейния стил...познаваш я. Ощо взето момичетата в училището са настроени против Маги, защото смятат, че тя те е изоставила в момент, в който се нуждаеш от подкрепа заради смъртта на баща ти. Може би си подучул това което се говори, че е безсърдечна и жестока като е постъпила така с теб.

- И какво?- спирам се озадачен.

-Какво "какво"?

- Какво точно се случи пред шкафчетата?

- Маги не реагира на тези обвинения, тя наведе виновно глава и това даде сила на Рейли да се разлюти още повече, а останалите присъсътващи сякаш я подкрепяха. Но спрях това и я отведох в часа й, после написах на Брейди да я заведе в следващия й час и да не я нападнат отново.