До Петък Вечер

Untitled Part 35

Тя стана всичко за мен

Уест

Треньора ми каза, че мога да пропусна тренировката през тази седмица, макар да знае, че участието ми в петък ще помогне на отбора. От друга страна самият аз желаех да играя, защото знам,че татко не би искал да пропускам игра. 

Днес пристигна богатата ми баба  и съм спокоен, че мама не е сама, но аз никога не съм харесвал тази жена и предпочитам да не се въртя в къщи- още една причина да отида на тренировката по футбол. Все пак беше майка на моята майка и тя я обичаше.

Влизам в съблекалнята и момчетата се държат мъжки- никой не ми задава въпроси, само кимват с глава за да ме поздравят. Това не се получава с Брейди, който след като ме вижда се приближава към моята посока и знам, че няма да се размина от въпросите му.

- От кога сте заедно?- все пак е тих.

- От достатъчно дълго време- отговарям и взимайки шлема си, тръгвам към вратата.

- От колко достатъчно- преди болницата или след това?- следва ме като куче.

- От по-рано.

- Не разбирам. Тя трябваше само да те подкрепя в болката ти. Защо говори само с теб? Осъзнаваш ли през какво е преминала? Споделяла ли е нещо, което може би ние не знаем? Ние също сме й близки. Също сме загрижени, Уест.

Замълчавам, защото не знам как да му отговоря, а и не искам да предавам доверието й.

- Какво да ти кажа, братле. Може би, Маги все още не се чувства готова да общува с вас. Така, че я оставете тя да реши. Само да знаеш, че няма да позволя да я притискате. И ти също.

По-късно в полунощ, момичето ми отваря леко прозореца на стаята си за да вляза.

Бях до късно на тренировка, мама ме извика на вечеря и отидох- само заради нея, не заради гостенката й. Разбира се баба ме засипа с куп въпроси,  на повечето от които не отговарях- не е присъствала в живота ни, така, че няма право да се меси в него.

Казах на мама, че отивам при Брейди и до голяма степен е така, защото съм в къщата на Хигинс. Маги е облечена с меки торбести панталони и широка тениска, с разбъркана коса. Истинска рошава богиня. Липсваше ми през целия ден и започвам да се плаша, защото не знам какво ще стане с мен, ако я изгубя по някакъв начин. Загубата на баща ми е едно, но ако живота ме лиши от това момиче- не знам как бих го преживял.

Не...не. Няма да го допусна. Ще я накарам да иска да остане с мен. Ще бъда такъв, какъвто ме иска.

- Знаеш ли, че днес си мислех постоянно за теб, малко мишле- целувам силно  и дълго устните й- има сладки и  пукави устни.

Тя се засмива и звука на смеха й ме вълнува. Смее се рядко и се радвам. Като магия е.

- Нещо смешно ли казах?- питам със задоволена усмивка.

- Видяхме се преди няколко часа.

- Видяхме се преди девет часа. Доста дълго е.

Смехът блести в очите на сладураната. Естествена е. Без никакъв грим. Това означава, че се чуватва комфортно с мен и не е необходимо специално да се рисува.

- Тогава трябва да отидеш да спиш. Защото тази седмица имаш важен мач, нали?

- О, ще спя. Тук, с теб. Ще си направя аларма за пет часа сутринта и ще се прибера в къщи, но тази нощ желая да те прегръщам.

 Усмихва се невинно и това ме подлудява. Не съм свикнал да не удовлетворя сексуалните си нужди, но ще трябва да се въздържа. В дома на чичо Буун съм. Няма да се поколобае да насочи оръжие към мен. 

Прегръщам я и празнотата в душата ми изчезва. С нея се чувствам като пещерняк. Взима ръката ми в своята и чувство за мир ме превзема. Вече четири седмици, откакто я целунах на онова парти. Тя дойде в живота ми, когато почти бях загубил себе си. Когато се страхувах дали ще мога да се изправя, но тя ми показа, че е възможно. Тя го беше постигнала.

Маги оправя леглпто и изпъва чаршафите. Гледам я и се чуствам собственик- никой не искам да я вижда както е облечена така в това легло- само аз. На никого тя не трябва да държи ръката- само моята.

- Ако ще искаш да спиш- ще трябва да легнеш- сепва ме закачливия й глас.

Лягам, слагайки едната си ръка зад главата. Другата потягам зад нейната и тя слага глава на гърдите ми.

Лежим няколко минути и прокарвам пръсти през копринената й коса. Тишината ни обгръща в спокойствие докато в  душата ми се борят толкова емоции. Никога не съм си представял, че мога да мисля нещо такова за едно момиче, но Маги се превърна в смисъл на моя живот. 

Исках да й принадлежа, както и тя на мен.