До Петък Вечер

Untitled Part 21

Минават години преди да поумнеят

Маги

По време на играта подържах връзка с леля Корали, която пристигна няколко минути след запознаството ми с родителите на Уест. Сега тя ми пишеше, че всичко е наред с баща му, който искаше да го наричам Джуд и той спи. Така всеки път, когато погледа на приятеля ми се засичаше с моя- кимвах успокоително.

Независимо от напрежението под което се намираше, Уест направи тъчдаун, а също и игрови комбинации, които не разбирах, но имаха значение за победата на отбора. По думите на чичо Буун, който беше с мен на мача- момчето е играло великолепно, а плътно до него бе Брейди и двамата бяха много  добра комбинация.

Знам,че след играта ще има традиционното парти, но уверих леля Корали, че не е необходимо да насилва Брейди да ме води там. Независимо от удовлереността си от срещата с майката и бащата на Уест се чувствах изморена.

Джуд правеше голямо усилие да общува с нас, макар през повечето време да кашляше и да се задъхваше. Но това което разби сърцето ми- беше начина по който гледаше съпругата си.

Аз не мога да си спомня момент, в който родителите ми да са се гледали с такава голяма обич. Това, което няма да забравя са големите скандали, в които се проклинаха и биеха, а после уж се помиряваха, но никога не се гледаха така, както родителите на Уест. Колко много, много са изгубили.

- А, виж Уест- забелязва чичо Буун- може би да искаш да се видите. Надявам се чичо да разбере, че с Уест ни свързва само обикновено приятелство, нищо повече. Това се мъчех да обясна и на леля.

Кимвайки, тръгвам в неговата посока, но Серина ме изпреварва. Тя буквално му се хвърля на гърба, прегръщайки го силно. Заставам на място, защото осъзнавам, че той има желание да бъде с мен в тежки моменти, когато му трябва състрадание и подкрепа, но също така иска да бъде и със Серина или такива като нея. Имаше своите мъжки нужди.

Уест гледаше внимателно мажоретката обкрачила кръста му, слушаше каквото му говореше и я милваше по косата. Нямах работа при тях, затова обръщайки се, тръгвам назад. Чичо стоеше на същото място и бе свидетел на случката- не беше ядосан, по-скоро обезпокоен.

- Понякога момчетата вземат погрешни решения. Минават години преди да поумнеят. Ти заслужяваш някой добър, Маги. Знам, че на Уест сега му е болно заради баща му, но ти вече получи своя дял от страданието, скъпа. Не ти трябва повече пустота.

Да, чичо Буун ми мисли само доброто. Всъщност, трябва да си призная, че Уест никога не ми е обещавал нещо повече от другарство. Но е тежко, защото се влюбвам в него и все едно съм отхвърлена.

Маги, запомни: Уест няма сериозни намерения към теб, така, че се контролирай. Ти премина през много тежки неща и оцеля. Ще се справиш и с тази несподелена обич.

- Победихме, тате- извиква Брейди до нас и чичо се радва с неподправена гордост. Осъзнавам тъгата на Уест- ликуването и възторга на баща му е нещо, което той ще изгуби завинаги.

- Отлична игра, сине- прегръщат се двамата- Отиваш на купон, нали?

- Маги, идваш ли с мен?- обръща се братовчед ми.

Поклащам отрицателно глава и Брейди е озадачен.

- По-добре тя да се прибере с мен, сине- отговаря чичо, като не споменава за визитата ми у Ашби  през деня.

- Добре, аз също ще се опитам да се върна по- рано в къщи, няма да се бавя- уверява Брейди и хващайки Айви, която го чака- отиват към колата му.

Оглеждам се и Уест се е запътил към нас, а Серина го следва плътно по петите.

- Здрасти- поздравява ме, а гаджето му застава малко настрани с нескрито раздразнение по лицето.

- Ще дойдеш ли на партито?- поклащам отново в отрицание.

- Ето- не иска. Видя ли?...Сега можем ли да тръгваме?- Серина нетърпеливо хваща момчето за ръка.

Той обаче не помръдва.

- В къщи ли ще се прибереш?- пордължава да пита.

Потвърждавам.

- Отлична игра, Уест- чичо се опитва да смени темата- Тъчдауна ти беше впечатляващ. Баща ти щеше много да се радва- после ме хваща за лакътя- ние с Маги ще се прибираме. Приятна вечер.

Така той не му оставя шанс да спори с мен относно присъствието ми на купона. Уест изглежда разстроен- той сякаш не искаше да ме изпусне, но не знаеше как да ме задържи. Леко махвам с ръка за довиждане и с чичо се оттегляме.

* Съжалявам, че главата е малка, но следващата е по- голяма