Елеонор и Кристалният череп

10 глава

   Въпросът беше колко голямо конско щяха да 'и четат? И дали Ромера беше казала, че са отишли да търсят черепа и че тренира тайно по цяла нощ. Второто едва ли можеше да се сварнява с първото, но все пак, щеше да ги ядоса.

   Последният път, когато беше в този офис, стъпала на двата си крака, а не седнала в болнична количка, навън бушуваше голяма буря. Беше им съобщено, че цялата им мисия е провал. И Джейк идваше към тях. Какви спомени само! Три седмици и половина, а може би и повече, по-късно пак се намираше в офиса на ръководителя на Южната Антарктическа централа. Дясната 'и ръка беше с нея. Питър и Дарлено също. Норомбите ги нямаше, нямаше и да се върнат. А бурята беше в нея.

  - Капитан Бикет, имаме въпрос към вас.- Поде Дарлено и плъзна бавно ножа по бюрото си към нея.

   Ножът с главно Н. Красив боен нож с черна обсидианова дръжка. И с червени гравирани инициали Дж. М.

  - Този нож познат ли ви е?

   Пред очите 'и отново проблесна летящото острие, отразяващо луната или нечия коса в мека синьо-бяла светлина. В гърдите си усети удара. Сърцето 'и заби при спомена. Джъстин, който плаче и държи ръката 'и. Джейк, който крещи някъде. Екипът 'и около нея. Липсата на въздух. Студът.

  - Капитан Бикет?- попита наследницата с вдигната вежда. Нямаше да покаже емоция. Не и срещу нож.
  - Дадоха ти този чин след битката- вметна Джъстин.- Заради лични заслуги.
  - Аха, здначи посмъртно. Жалко, че им обърках малко сметките.- Елеонор скръсти ръце пред гърдите си. Не че така можеше да се предпази ако магически ножът се вдигнеше и решеше пак да я нападне.- Както и да е. Отговорът ми е- и да, и не.

   Защо ли пък този отговор не се хареса на присъстващите. Вероятно за тях беше очевидно, и от чиста формалност я питаха. И гледай ти, не чуха това, което искаха да чуят.

  - Какво имаш предвид?- попита Питър, смръщил вежди.
  - Ели, погледни го, сигурна ли си, че...

   Превод/субтитри: Луда ли си жено, ума ли си загуби? Инициалите могат да ти извадят очите и са пределно ясни.

  - Прилича на този на Джейк Виктор Марвън, ако това ме питаш, Джей- обърна се към най- добрия си приятел.- Но неговият е по- голям.
  - Хайде сега! Възможно ли е да се бъркаш за... размера?- попита неловко Питър.- Беше в кома две- три седмици, една се кисна в езерото. Напълно е нормално да бъркаш такива...
  - Била съм се срещу онзи нож много пъти! Получавала съм сериозни рани! В други случаи съм се отървала с драскотини. Знам как изглежда ножът на Джейк, повярвайте ми! И това не е той!
  - Тогава чий е този?- попита Дарил троснато и скръсти ръце.
  - На сестра му. Джулия Марвън.- тримата мъже замълчаха.- И въпросът е- какво прави ножът 'и тук. Така че мога да ви оставя този нож, докато на мен ми правят поредния преглед. Вие сте големите мозъци, аз знам какво да правя с него и без вас!