Елеонор и Кристалният череп

8 глава

   Елеонор, Джъстин и Ник вървяха по каменен коридор вече половин час. Чувството беше като да откриеш древно селище на мъртва цивилизация и да се впуснеш в изследването. Което не беше далеч от истината. Истината включваше още прах на 300 години и някакви странни насекоми, или поне хитиновите им обвивки. И ограничена светлина, иначе казано- тя напълно липсваше. Но няма проблем, застоялият въздух и влагата си бяха супер!

   Сара непрестанно им говореше в слушалките и ги напътствеша. Ник все още не се беше заяждал, Джъстин изглежда се беше отпуснал.

   "Дотук добре" каза си Елеонор и пак погледна текста на таблета си.

3 часа и половина по-късно

  - Сарита, къде са?!

   Питър Фокс, брата на бабата на Елеонор, беше пред припадък от високо кръвно и нерви до Марс. Беше слязъл в библиотеката, след като куп лекари му се бяха обадили, че Елеонор все още не е отишла на изследванията си.

   Лиза му беше съобщила, когато Елеонор, Джъстин и Никълъс бяха тръгнали в търсене на черепа, с главно Ч. Беше единственият, който знаеше за това тяхно приключение. А сега сигналът беше изчезнал! Нямаше ги! Нищо не се знаеше за тях. Нито приемаха, нито предаваха съобщения.

   Какво щеше да каже на сестра си този път?! "Сестро, помниш ли когато няколко седмици те баламосвах за внучка ти? Ами тя реши да търси череп, за който само тя знае, и изчезна някъде под ледовете на Антарктида. Но няма драма, с това глобално затопляне, леда ще се разтопи за няколко десетилетия и ще я открият. Нали не бързаш?"

   Направо от сега виждаше как сестра му и племенницата му се телепортират през оптичния интернет и после... Атлант да му е на помощ!

   Ромера до него беше седнала на един античен дървен тапициран стол с глава между колената си и дишаше тежко, като от време на време повтаряше "Господи, изпратих ги на сигурна смърт! Господи, убих пазителката! Леле какво ще каже татко!".

  - Не знам!- Сарита вече беше минала предела на спокойствието си.- Не получавам сигнал от тях! Прекъсна! Спря!
  - Как така?
  - Няма. Нада. Биометричните им данни също изчезнаха. Все едно просто те самите са изчезнали.
  - Това е ледената пустиня, тук нещата замръзват, не се изпаряват!
  - Ами и замръзването е опция, след като не приемам данни! Кое ти харесва- изпарени, замръзнали...
  - Мъртви, знам, знам. Не го казвай! И от колко време е това?
  - Над 45 минути- отговори Лиза.