Елеонор и Кристалният череп

88 глава

   Джулия Марвън чувстваше същото удоволствие и наслада, които изпитваше докато измъчваше жертвите си. Онова опияняващо, тръпнещо чувство! Разликата беше, че сега не разрязваше хора и не ги караше да викат за милост. Сега се взираше право в очите на пазителката на Водният пръстен, която беше вкарала катаклизма на водата в действие. "Време беше и аз да те видя как се правиш на Бог!"- помисли си наемницата. Но онова, което я караше да изпадне в близко до еуфория състояние, всъщност беше, че всички знаеха, че тя има преимущество.

   В действителност всичко, което беше чула като разкази за силата на пряката наследница на Атлант беше вярно и това пред очите 'и надминаваше дори най- смелите фантазии. Но Джулия не напразно имаше тази си репутация.

   Екипът на Елеонор Бикет беше обграден до един. Двадесет кръвожадни норомби, които бяха готови да ги разкъсат. Зара и Дебора, които също чакаха още една заповед за стрелба. Наследницата беше вдигнала водата като шит пред екипа си, за да спре куршумите. Един обаче беше уцелил ариеца в бедрото и сега кракът му се беше превърнал в пръскачка за кръв. Загубиха. И всички го знаеха, особено Елеонор Бикет. Водните пипала бяха позиционирани стратегически около хората 'и, а водният балон, в който беше застанала тя, се превърна в две нови пипала.

  - Всичко свърши, Бикет!- заговори Джулия Марвън, давайки възможност на войниците си да се подредят и да подготвят оръжията си. Давайки възможност и на екипа от ГНЦ да осъзнаят положението си.

   Маят беше вдигнал два пистолета срещу войниците, застанал пред ариеца. Друга арийка го придържаше. Момчето видимо агонизираше, но се държеше мъжки. Преметнал ръка през рамото на приятелката си, и вдигнал пистолет срещу войниците. Пазителката на Земният пръстен също беше вдигнала два автоматични пистолета срещу Зара и Дебора. И доколкото Джулия беше наясно, двете имаха лична вендета и непоносимонст една към друга. Наследницата на Лемурий също кървеше. Хълбока 'и беше ранен и образуваше червено петно върху дрехите 'и.

   Елеонор можеше само да стои и да се взира в очите на Джулия. В главата 'и се въртяха план след план в търсене на най- добрата възможност, която имаха, за да останат живи. Ако възможностите се ограничаваха до пределите на въображението 'и, значи имаха две възможности- лед и още лед. "Разкош!"

  - Ел...- изстена Джъстин. Очевидно я питаше дали има решение за тази ситуация. Решението 'и в момента беше да протака. Да използва всеки миг, за да измисли как да се махнат. Не че можеше да чака колкото иска. С тази кръв, течаща от крака на Ник, времето не беше на тяхна страна.