Елеонор и Кристалният череп

28 глава

   Джъстин се размърда. Главата му пулсираше. Въздухът му беше ограничен. Тялото му го болеше. Но той всъщност се събуди, защото нещо се беше вкопчило ревностно в лявата половина от тялото му и не му позволяваше да мръдне. Освен това слънцето напичаше и го дразнеше.

   Не било парализа. Елеонор беше легнала до него, вкопчила се в лявата му ръка и обвила крака около левия му крак. Косата 'и се беше разрошила, а тя самала беше скрила лице в ръката му, така че всичко, което се виждаше от нея беше купища коса. Джъстин се съсредоточи, защото долови някакви звуци, които издаваше тя, подобни на бълнуване. Протегна дясната си ръка и помилва главата 'и. Елеонор отскочи назад на секундата като ударена с електрошок, и започна да се оглежда.

  - Джей? Всичко наред ли е? Боли ли те нещо? Да ти дам ли нещо?

   Джъстин, вече с освободени две ръце, хвана нейната и я стисна.

  - Всичко е наред, Ели!

   Тя като че ли си отдъхна и стана от леглото. Заобиколи и седна от другата му страна. Започна да проверява раните му.

  - Сара и Ник ми разказаха за срещата с госпожа Зариня.
  - О, да. Така ме ядоса тази жена! Някой 'и дал информация, че си мъртва. Една мисъл ми се върти упорито в главата- дали не е от централното управление? Те знаеха, за твоето... деликатно състояние.
  - Откъдето и да я получава тази информация, очевидно е грешна- прошепна Елеонор, която докосна с марля раната на скулата му. Почистваше я. Джей потръпна.
  - Сара откри ли другата пазителка?
  - Да. В Париж е- наследницата въздъхна. Остави всичко на нощното шкафче и го погледна.- Ще отида лично.
  - Дай ми два дни...
  - Сама.

   Джъстин се сепна.

    На вратата се почука. Открехна се, за да провери, който и да беше, дали са будни наследниците вътре. Сара и Димитър. Нито един от двамата наследници на леглото не ги удостои с вниманието си. Мълчаха.

  - Как си, Джей?- попита Сара, наклонила глава.
  - Не питай- отряза, едва сдържайки нервността си, маят.
  - Значи Ели ти е казала...- Сарита стисна устни, защото не знаеше как да продължи вече неловкия разговор.- Ами...
  - Самолетът е готов- намеси се другият атлант.- Можем да вървим.
  - Той ли ще идва с теб?- попита Джъстин. И във въпроса му се криеше още повече раздразнение.
  - Не. Ще пътуваме до някъде заедно. После ще го метна през отворената врата без парашут, както е по филмите.- Джъстин не реагира на шегата 'и. Този път беше ред на Елеонор да хване ръката му.- Не те заменям, Джей!- "А, чудесно, значи възкресението вървеше в комплект с четене на мисли. Чудесно!"- Ти трябва да се възстановиш! Тук има достатъчно работа за вършене, трябва да им помагаш. Аз ще се погрижа да намеря другата пазителка!