Елеонор и Кристалният череп

66 глава

   На следващата вечер, малко преди полунощ, Елеонор стоеше пред сградата, на която показваше адреса, даден от Боб Блейк. Премигна веднъж, изумена. Не, не, не, не. Тук категорично трябваше да има грешка! Това абсолютно не беше мястото! Гугъл даваше грешка. Погледна адреса, който 'и беше дал той, и локацията си. Едно и също място. Сега, петнадесет минути преди полунощ, се беше образувала малка опашка от хора, които проверяваше охраната. Една табела осветяваше в неонов цикламен цвят и показваше предназначението на това място. Вратата, двукрила и метална, беше пазена от двама едри бодигарди, които пускаха посетителите. Мястото като цяло изглеждаше като някой самотен склад на няколко етажа. Очевидно не беше. Големият паркинг пред сградата беше почти празен. И не беше изненада, хората идваха с таксита.

   Около нея екипът 'и също беше в нещо като мозъчен ступор. Е, явно всички чуденки дали не е капан, бяха напразни. Не капан, а очевидна шега. Само Никълъс беше щастлив и подскачаше като малко дете, на което са му подарили огромно шоколадово яйце.

  - Най- хубавото нещо, което ми се е случвало в живота, е да разбера за наследниците на изгубените цивилизации и да се присъединя към екипа на Ленчето и Джей!- Ник една се сдържаше да не извика от радост.
  - Искаш да кажеш, да те заловят някакви психари и да те тикнат в изоставен затвор, където Елеонор да ни спаси?- уточни Лиза. Ариецът закима ентусиазирано.
  - Това ли е...?- попита невярващо Тара останалите. Говореше за сградата.
  - Да- потвърди Сара, която също гледаше координатите.

   Елеонор изпрати съобщение на Боб със снимка на фасадата, за да го пита, дали това действително е мястото. И получи незабавно потвърждение. Лиза и Елеонор се спогледаха. След това с Джъстин.

  - Категорично не влизаш там сама!
  - Да, доброволец съм аз да вляза с нея!- вдигна ентусиазирано ръка Ник..
  - Иска ти се!- смъмри Тара и кръстоса ръце на гърдите си.
  - Даже много!- отговори развълнувано ариецът.
  - Влизам сама. Това беше уговорката. Вие се разпръснете, вижте дали няма някъде норомби на позиции да дебнат в засада.
  - А ако всички войници са вътре?- сложи ръце на хълбоците си маят.
  - Няма как да ме изведат без да ме видите. Ако се забавя много време, може да влезете и вие.
  - Ето, Ленче, давам ти тези пари, знаеш къде да ги сложиш от мое име!- и Ник бутна една свита на руло банкнота в корсета на капитана, ухилен до уши. Тя проследи пътя на банкнотата, плъзгаща се в деколтето 'и, а след това вдигна вежда към Ник.- Не ме бий!- вдигна защитнически ръце.