Елеонор и Кристалният череп

62 глава

   На следващия ден Елеонор седеше и пиеше Черен чай на дивана. Ръката 'и беше превързана, разбира се. Лечението с пръстена в банята не осигуряваше нужния ефект. Не че се оплакваше- костта беше заздравяла. Екипът 'и жужеше около нея. Джъстин обикаляше, даваше нареждания, звънеше по телефона. Изпуфтя и се стовари до нея на дивана, от което за малко чаят 'и да се разлее. Обърна се към най- добрия си приятел и окуражително му се усмихна.

   От другата 'и страна, на фотьойла, седна Техекули.

  - Обсъдихме го и аз ще задам всеобщия въпрос: Защо водата не те излекува напълно?
  - Предполагам, че когато слея стихиите тогава става- вдигна ръмо Елеонор. Само здравото, защото другото беше обездвижено.- Не мога да си го обясня. Въпреки това костта ми е здрава.- Натърти, за да намекне, че обездвижването и прекаленото много превръзки бяха излишни.- Още ден и ръката ми ще е достатъчно добре, че да махна това.
  - Но защо не стана, докато беше във ваната в безсъзнание?- попита Сара.
  - Бяхте завързали ръката ми с бинт, идеята е кръвта и камъкът да се докоснат. Затова стана, когато бях сама под душа.
  - Значи водата също е важна. Кръв, вода и камък- отбеляза Джъстин.- Рецепта за здрав капитан.
  - Много остроумно, Самуайз.
  - Майтапер- намигна 'и обратно Джъстин. Погледна часовника на телефона си и се изправи.- Хайде момчета, трябва да се приготвяме за погребението.
  - Стана ли време?- сбръчка вежди Елеонор.
  - Не и за вас двете- и размаха пръст пред двете преки наследници.
  - Какво?- попитаха едновременно те.
  - И двете ви търсят. Рискът вчера беше напълно достатъчен. Стойте двете тук.- Като по команда двете момичета се спогледата и разпериха дланите си с пръстените.- Не ми излизайте с номера със "Закона на пръстените", при мен тези не вървят. Оставате тук! Тара, наглеждай я! Тя има навика да се бунтува от време на време.
  - Ако дясната ми ръка не беше обездвижена щях да скръстя ръце и да се намуся.
  - Ели, и двете сте преки наследници. Напълно възможно е норомби да дебнат точно за вас.

   Елеонор присви очи и се замисли над думите му.

  - И какво се предполага да правим тук?- попита Тара, която също не изгаряше от желание отново да стои затворена и да не излиза.
  - Откъде да знам- вдигна рамене Джей.
  - Така да бъде- съгласи се Елеонор.
  - Какво?- изненадаха се всички. Джъстин срещу нея премигна няколко пъти. Очевидно беше готов да спори много по- дълго.
  - Какво си намислила?- попита изплашено, сякаш тялото му изтиваше и му оставаха секунди живот.
  - О, не. Ако мислиш, че ще ти кажа, грешиш. Това са си наши работи.
  - Ели...
  - Ако искам и до Мордор ще отида! Джъстин Дей, аз съм пряк наследник и капитанът на този екип! Ям опасностите за закуска!
  - Потвърждавам!- вдигна ръка Лиза, но никой не обърна внимание.
  - Не искам да се излагаш на още повече опасност...!
  - И те разбирам! Ще слезем долу във фитнеса и ще тренираме там.
  - Ръката. Ти. Е. Ранена!