Елеонор и Кристалният череп

9 глава

   Беше стигнал до онзи предел, и отвъд него, по време на тренировката. Цепнатата устна беше най- малкия проблем. Кашата, която се забъркваше приемаше невъобразими размери. А той не знаеше какво да направи!

   От онзи сън в уестърнското заведение насетне спря да я сънува. Дори след всичките тренировки. След всички ужасни неща, които правеше, спря. "Прощално" наистина бяха нейните последни думи!

   Загуби себе си за пореден път!

   А така му се искаше да можеше да върне лентата назад! Беше го видял в очите 'и. Защо не 'и предложи да избягат просто така? Без книгата! Без условия!

  - Какво, по дяволите, е станало тук?- гласът на Боб Блейк прозвуча в стаята. Беше изненадан, с лека доза гняв, като на майка, която вижда разхвърляната стая на сина си. Степен на разхвърляност и немарливост: "Последният ергенски запой".

   Джейк в първия момент си помисли, че халюцинира. Отдавна беше минал границата на "организма издържа без сън". Все пак надигна глава от земята, на която сега лежеше. Най- добрият му приятел, появил се като по чудо от нищото в главната централа на Ордена Норомба, където не беше стъпвал откакто напусна програмата за обучение за наемници, затвори вратата на "апартамента му" и бавно пристъпваше, все едно се опитва да избегне скрити в земята снаряди. Или поне заразени с чума предмети.

   Русата му глава се въртеше във всички посоки едновременно от погнуса от мизерията и същевременно го търсеше. Накрая забеляза стърчащата от земята глава.

  - Знам коя дата е, и определено това- обиколи с ръце,- има нужда от обяснение.

   Да, синеокият му приятел, който сега беше в същото състояние, в което би изпаднала и средностатистическа майка, която вижда как стаята на детето 'и, която е била чиста и спретната до преди час... изглежда като след ураганът Катрина, имаше право. Джейк имаше собствен саморазрушително-деструктивен начин да "чества" всяка година деня, в който родителите му бяха насилствено отведени от дома им, и животът му пое друга посока- стремглаво надолу. Боб беше прав, тази дата не беше скоро. Но не отчиташе факта, че Джейк беше в това състояние откакто се върна от Южният полюс.

  - Какво правиш тук? Не казвам, че не съм щастлив да те видя...
  - Вернучи ми се обади. Явно се притеснява за теб?
  - Глупости!- Джейк стана със залитане. Не заради алкохола, а заради липсата на сън.
  - Изглеждаш ужасно! Погледни се, сякаш някой те е използвал за боксова круша, а след това те е прегазил няколко пъти- подхвана го Боб и преметна ръката на приятеля си през рамото си.
  - Не си далеч от истината! Така се чувствам. Не съм спал от дни. Не мога!