Елеонор и Кристалният череп

81 глава

   Масивните двукрили врати се отвориха и той усети как яката на ризата го стяга. Мушна един пръст, за да я разшири, в случай че дрехата беше придобила самосъзнание и се опитваше да го удуши. Проблемът не беше в костюма тип пингвин. Нито от двете големи ледени статуи в реален ръст на Вернучи, направен като римски император. И не, това че пращаше непрестанен сигнал на врага относно местонахождението си, и то от 24 часа (а може би повече) също не влизаше в списъка с евентуални причини. Боб се чувстваше категорично не на място от самото събитие.

   Балът на Жирон Вернучи беше по случай неговия рожден ден. Всяка година той организираше огромно празненство, което се явяваше едно от най- големите, скъпи и тайнствени събития сред норомбите, а и някои арийци. Най- вече защото не се знаеше много за баловете му, освен че ограничен брой хора получаваха покани. Сред гостите винаги бяха и любимците му 10-те най- добри наемници на Ордена Норомба, някои висшестоящи норомбски генерали, хора заемащи високи позиции, доказали се през изминалата година. И разбира се, арийските гости- близките приятели и партньори на Вернучи. Хора облечени във власт и пари, които обичаха да се обръщат към услугите на Ордена, за да извършат поръчковите им задачи. Диктатори. Озорпатори. Мафиоти.

   Всяка година Вернучи организираше огромен и скъп бал, понякога дори с тема, за който Мария Антоанета и Хю Хефнър само биха се редяли на опашка да присъстват. Цялата зала беше пищно украсена до най- малкия детайл. Изцяло съобразена с вкуса на домакина. Сърцето се изпълваше с живот. И то какъв. Всички гости, които не бяха норомби, биваха вземани с частни самолети от предварително определени летища, пазени от един или няколко наемници, със затъмнени илюминатори, така че да нямат и бегла представа за местоположението на мястото, на което отиват. Тази година всички мъже трябваше да са облечени в черни костюми, като цвета на ризата им можеше да се избира от тях, а жените в дълги черни рокли. Тази година, за още повече драматизъм, Вернучи настояваше всички да носят маски тип домино или такива, които покриват част от лицето, но не цялото.

   Боб пристъпи бавно през отворените врати на залата, в която се провеждаше сега събранието. Мислено подсвирна. Парти стил Мария Антоанета, с висящи цветя, подобно на водопади. Украса придържаща се в червено и златно. Огромните прозорци на едната стена, високи колкото цялата зала, бяха очертани от дълги червени завеси, прихванати със златни въжета. Залата, висока два етажа, вече се беше изпълнила с хора, държащи чаши. С уверена крачка вървяха сервитьори, облечени в елеци наполовина в бяло, наполовина в черно. Белите им ръкавици скриваха ръцете им, а лицата им бяха боядисани с черна дебела хоризонтална лента на нивото на очите. Обикаляха със златни подноси и предлагаха малки хапки или високи чаши с шампанско. Всички жени определено бяха спазили изискването за черната рокля, и за да си гарантират уникалност, със сигурност бяха дали значителна сума пари. Всяка от роклите се различаваше. Косите си бяха направили на специални прически. Диамантените им бижута светеха, отразявайки светлината от огромните полилеи. Това категорично беше помпозното парти, което би се харесало както на Вернучи, така и на Луи 14-ти. Ако Кралят Слънце пренебрегнеше модерните облекла.