Елеонор и Кристалният череп

69 глава

   След като неговата Черешка си беше тръгнала не изгаряше от желание да стои повече в онзи стриптийз клуб. Всъщност, онова, което действително искаше да направи, беше да скочи и да я последва. Да я прегърне силно като в Париж. И какво след това? Тя беше напълно права. И това не правеше нещата по- леки! Имаше онова натрапчиво неприятно чувство на загуба на любим човек в гърдите. И онази невидима буца в гърлото.

   А беше толкова хубаво! Тя в скута му. Изглеждаше като богиня на слабата светлина и дима! Може би трябваше да е доволен, че имаха поне това време заедно. Но не беше! Беше лаком егоист по отношение на нея!

   Боб се приближи до него с тъжна, окуражителна усмивка на лице. Очевидно ги беше видял заедно. И как тя си тръгва. Джейк поклати глава и се изправи. Не искаше да говори повече.Тръгнаха си малко след нея.

   Сега лежеше на леглото в къщата на вуйчо си, подпрял глава на ръката си. Гледаше в тавана. Имаше остатъка от нощта да открие как да се излекува от гадното чувство в гърдите.

   Телефонът му, който си почиваше на гърдите, извибрира. Беше получил съобщение от скрит номер.

   "Да се срещнем утре в 9 часа на този адрес. Бъди точен." И имаше линк към Google, за местоположението. Джейк присви очи и провери мястото. Стари складове. Типично място за разни престъпници или политици, които го викаха, за да искат услугите му. И заповедническият тон беше същия.

   Изпъшка с досада и остави мобилния телефон да падне свободно обратно върху гърдите му. Устройството продължи да го тормози, като отново започна да вибрира, този път му звъняха. Джейк за пореден път изпита острото желание да го хвъли към стената и да провери на колко части ще се строши. Екранът освети лицето му в мрака. Звънеше му не кой да е, а любимата му сестра... поради липса на други кандидати.

  - Къде си?- без поздрав, без съобразяване на времето на звънене. Типично.
  - Нима толкова бързо е приключило наказанието ти?- обратно на нейния твърд и делови тон, с весела нотка в гласа отвърна Джейк.
  - Само теб те бият с камшик, братко! На мен ми е първо сериозно провинение и се отървах с по- леко наказание.
  - При вуйчо съм! Нали Вернучи каза, да предам лично информацията на Джулиано.
  - Не това имаше предвид Вернучи, а да му се обадиш.- Сестра му звучеше една идея раздразнено.- Както и да е, ти си точно там, където трябва да си. Имаме обща мисия.
  - Кога?- попита отпуснато Джейк.- И каква е?
  - Утре. Сутринта ще ти дам повече информация.