Елеонор и Кристалният череп

78 глава

   В Залата Жирон Вернучи обсъждаше довършителните въпроси свързани с приготовленията за бала. Усещаше леки, приятни тръпки всеки път, когато си помислеше за "гвоздея на вечерта". И именно защото искаше да покаже превъзходството си над всички останали, този прием трябваше да е толкова величествен. Дебора седеше отстрани върху една от масите, клатеше крака във въздуха и наблюдаваше паниката в лицата на организаторите, при всяка нова смяна от страна на Вернучи. Горките, бяха пред истерия при всички тези промени и кратките срокове за изпълнение.

   На вратата се почука. Дебора погледна пак съобщението, че Джейк Марвън е кацнал на пистата им. Започваше забавлението. Двете врати се отвориха и през тях влезе Джейк Наказателят (напълно заслужен прякор). Наемницата трябваше да си признае- той винаги изглеждаше свиреп и твърд. Истински убиец! Нищо чудно, че Зара толкова много го харесваше. Застана на две крачки от Жи Верн, падна на едно коляно и се поклони. Носеше някаква брезентова торба, чието дъно беше просмукано от засъхнала кръв. Точно зад Джейк беше влязал войник, който тикаше количка с изправен завързан мъж на средна възраст. Целият беше пристегнат от дебели колани, устата му беше запушена. Клетникът се мяташе и се опитваше да крещи, но от запушената му уста излизаше само бучене.

   Организаторите на бала едва не прираднаха. Един от мъжете се олюля и се хвана за гърдите. И това ако не беше напомняне какво щеше да се случи с тях, ако не си свършеха работата както трябва!

  - Приключихме!- леденият глас на Вернучи беше повече от красноречив. Организаторите на събитието избягаха през вратата на секундата.- Можеш да се изправиш.

   Джейк се изправи с лека усмивка. Със сигурност и той се забавляваше на тази гледка от бягащи и уплашени невежи. Дебора скочи на земята и скръсти ръце, докато чакаше командата си.

  - Водя лицето, което ми наредихте. Както и бодигарда му- изрече Джейк Марвън и вдигна брезентовата торба.
  - Значи това е мъжът, който е дръзнал да заплашва Великият Маршал?- попита Дебора.

   Жи Верн се усмихна стръвнишки пред лицето на завързания и почти обезобразен мъж. В ръката му попадна нож за писма, който той плъзна нагоре и спря точно при ъгъла на челюстта на пленника. Или това, което беше останало от нея.

  - Маршалът ще бъде изключително доволен да те види след няколко дни- през стиснати зъби изрече главата на Ордена. Това явно много изплаши затворника, защото започна да се мята и да крещи още по- ожесточено.

   Дебора се приближи и с едно бързо движение в областта на сънната артерия го прати в света на сънищата.

  - Отведете го- заповяда Вернучи на войника, който държеше количката.
  - Какво ще правим с дон Индиго?- попита Джейк. Поредният належащ проблем.
  - Ще го изчакаме да се възстанови. Дотогава се надявам да имаме още черепи. Ако отново откаже да съдейства, ще му припомним доброто старо време- отговори Вернучи отмятайки с ръка.- Надявам се брат ти е разбрал недвусмисленото съобщение, което те накарах да му предадеш.

   Джейк едва се сдържа да не стисне юмрук. В действителност искаше да стисне влечугото за гърлото. Как смееше да го пита толкова нагло, когато знаеше много добре, че вуйчо му е развалина, след като Жи Верн лично се беше погрижил да му причини мъченията?! И лекомисленото отношение към Индиго! Само на него ли му правеше всичко това впечатление?!

   Поклони се и излезе. Когато двойната врата се хлопна зад него, си позволи да си затвори очите, докато кокалчетата на ръцете му побеляваха от силното стискане. Истината беше, че той се беше променил. Точно това се беше случило. Когато срещна Черешката, тя преобърна целия му свят. Тя му показа, че наистина е възможно да се противопоставяш на Ордена. И неговото бунтарство вече прие различно измерение.

   Изпусна въздуха, който задържаше в дробовете си, и се отправи към стаята, в която живееше. Само ако Алесандро беше жив! Но и да беше, какво щеше да стане? Дали щеше да му сподели, че работи съвместно с ГНЦ? Дали щеше да сподели с него същите виждания, които имаше Джейк сега? Орденът Норомба и Жирон Вернучи грешат!