Елеонор и Кристалният череп

75 глава

   Джейк беше благодарен, че когато се качи в колата си и потегли, беше достатъчно далеч, за да гледа експлозиите на огледалото за обратно виждане. Земетресението и грохота нямаше как да ги пропусне. Стисна волана и се помоли Черешката да се е измъкнала навреме! Щеше да се върне да я търси. Но сега трябваше да се заеме с нещо също толкова важно.

   Боб Блейк разтриваше слепоочията си. Каша на втора степен.

   Слава Богу, Джо-Джо се беше върнал с една торба лекарства и превързочни материали. И то преди изправящите косата взривове. Които обясняваха защо Джейк беше изпаднал в "лека" паника. Вуйчо му категорично беше заявил, че няма да ходи никъде. Което напълно елиминира евакуацията. Поне успя да говори с Пенелопе, която беше единственият човек, който можеше да му помогне, когато опираше до молбата на Елеонор Бикет от предишната вечер.

   Изпрати съобщение в онлайн групата, която Сара Фидел, арийка, част от екипа на Елеонор Бикет, беше направила по- рано същия ден. След грохотът, който беше накарал и имението на Антонио Марвън да се разтресе, не знаеше дали са добре или не. Нямаше никакви съобщения.

   Джейк паркира доскоро черния, но вече сив, Авентадор отпред и със скок излезе от колата. Тичешком влетя в имението, викайки брат си.

   "Главоболие, здравей, здравей!"- помисли си Боб и започна да рови в лекарствата, за да намери нещо обезболяващо.

   С малкия брат на Джейк се намираха в дневната, като осъдени на смърт, чакащи изпълнението на присъдата си. Едната врата се отвори с трясък. Джейк влезе подобно на урагана Катрина.

  - Джулиано, къде беше?!- крещеше Джейк. Застана пред брат си с ръце на хълбоците. На секундата се отказа и го прегърна силно.- Умът ли си загуби? Защо не предупреди къде отиваш!
  - Бях до аптеката. Лекарствата и превръзките свършиха.

   Джейк се изправи и започна да разтрива основата на носа си.

   Боб изпи две хапчета с глътка от горещия шоколад на вуйчо Марвън. Джейк се обърна към най- добрия си приятел. Боб му помаха с изкуствена усмивка, докато поглъщаше двете хапчета, които заседнаха на гърлото му и се наложи да изпие още една глътка, направо от шишето.

  - Помислих, че си избягал или.... Имаш ли представа каква касапница се случваше в центъра на града?! Звъннах на Боб да евакуира всички! Защо не го предупреди, че излизаш?
  - Защото беше за бързо. Буквално отскочих до аптеката.
  - Взривиха центъра с напалм!