Елеонор и Кристалният череп

84 глава

   Маскираният мъж с черно-бяла пелерина излезе почти бягайки от залата и се понесе по дългия коридор. Пот се стичаше по челото му надолу под маската му с три лица, която съвсем го спарваше. Беше висок не повече от 180 см. Макар да минаваше петдесетте години беше добре запазен. Тялото му не се беше отпуснало, като на повечете му връстници.

   "Вернучи прекали! Това е подигравка! Как изобщо се случи това?!" Нищо чудно, че го беше поканил на бала си, това не беше покана за мир, а обявяване на война и демонстрация на превъзходство. Махна маската си, защото му пречеше да диша. Русите му брада и мустаци, оформени като катинарче, се бяха навлажнили от потта. Очите му- едното синьо, а другото кафяво, се заоглеждаха, за да открият накъде беше изходът. Трябваше да излети възможно най- бързо от това място!

   Извади телефона си и по секретната линия набра останалите от борда на директорите на ГНЦ. Обаждането беше посрещнато от секретарката, и обявено с първостепенен приоритет.

  - Вернучи е хванал малката Бикет!- изсъска, докато бягаше по пустите коридори.

   Не получи очакваната реакция от колегите си. И защо ли не беше изненадан? Те мразеха Бикет и всички преки наследници.

  - Като нищо този път наистина да умре!
  - Същата като майка си и баба си! Все си търси белята!
  - О, не, Вирджиния отново ще вдигне скандал! Трябва да ограничим тази информация до нея.
  - Ами... късно е.

   Гласовете на колегите му се нижеха един след друг. Странно, явно никой не виждаше по- голямата картина. Преките наследници са като ходещи супергерои или божества по земята за останалите наследници на цивилизациите. Елеонор Бикет за краткото време, за което беше позната на наследниците, освен куп проблеми, беше натрупала и значителен брой адмирации. Атлантите се гордееха с нея! Оповаваха се на нея! Момиченцата искаха да станат като нея! Тя и екипът 'и, без да го знаят, бяха като ходещи рок звезди!

   А какво бяха борда на директорите? Хора. Нямаха нищо специално в себе си. Не бяха богопомазани! Не носеха антики, направени от самите стихии! Не вдигаха огромни вълни, и не помитаха враговете с тях!

   Да я загубят, на този етап, щеше да доведе до бунт сред наследниците! А на никого не му се искаше да предприема драстични мерки. Освен това, тя беше забележителен пазител! Какво беше успяла да направи не само в Египет, ами и сега! Водата струеше от пръстенът. По дяволите! Какво правеше тази наследница, че можеше да вика стихията, когато си поиска?! По- добре да я имаха на своя страна, отколкото при задаващата се още по- голяма война, да останеха без нея!