Елеонор и Кристалният череп

14 глава

   За пръв път можеше да се види в огледало без дрехи, от съживяването си насам, и това се оказа едно от психически най- трудните неща, които беше правила. Когато бяха в Южната централа носеше дебели блузи, а в баните огледалата бяха малки. Имаше в стаите, до които тя така и не стигна. Е, и в тренировъчната зала имаше, но да се съблича там не 'и се стори редно.

   Сега се взираше в отражението си във високото огледало, в личната си стаята на капитан, и това което виждаше беше потресаващо. Тялото 'и беше много слабо, все още някак изпито. Дантеленият 'и сутиен не можеше да скрие големия белег. Точно там, където се беше забил ножът. Точно над сърцето. Докосна го с трепереща ръка. Една сълза капна на ръката 'и.

   Господи, тя беше умряла и се беше върнала от мъртвите! Стисна очи и позволи на двете сълзи да се търкулнат по страните 'и. Тази мисъл сега едва не я накара да падне. Досега мислеше за всичко друго, само не и за тази малка истина. Но сега...

   Отново чу виковете на Джъстин и Джейк! Плачът на Сара и Лиза! Молбите за помощ на Ник! И виждаше плътната бяла мъгла, бавно вдигаща се, само за да 'и разкрие истината.

   Не! Не беше мъртва! Не беше мъртва! Трябваше да си го повтори няколко пъти, за да почерпи сили от този факт. Беше жива!

   Взе ножът, който грижливо беше сложила на малката масичка за кафе. Погледна отражението му в огледалото.

   Щеше да върне този нож на притежателката му и да я накара да си плати!

   Грабна телефона си и набра номер, който беше открила по време на дългото пътуване до Старата централа. По много труден начин. Знаеше за една къртица, а намирането на личния 'и телефон отне много ровене и четене на имейли. Една буца заседна в гърлото 'и, някакви тръпки на страх я полазиха. Наложи се да се погледне отново в огледалото, за да почерпи сила в отражението си.

   Телефонът даде свободно.

   Саманта Кост тъкмо беше приключила с организацията на самолет за Джейк за Австралия. Трябваше да излети след няколко минути. Чувстваше се като изцеден портокал, който отчаяно са искали да изтискат до последната капка сок. Едва се дотътри до стаята, в която живееше. Коридорът 'и се стори поне с три километра по- дълъг. И когато най- накрая се добра до леглото си, беше сигурна, че ще се разпадне на части.