Елеонор и Кристалният череп

52 глава

   Застанал до прозореца в спалнята на генерал Марвън, Боб Блейк разтриваше веждите и челото си с една ръка, докато се опитваше да поеме следващата доза "Крихме го от вас цял живот, но сега трябва да го кажа на теб, защото Вернучи ме е хванал на мушка, а Джейк ще има нужда от помощ". По Дяволите, чувстваше се като някой, когото са приели в някакво тайно общество. А той вече беше част от едно подобно. Лошото беше не, че трябваше да чуе всичко. Лошото беше, че за да му го казва това, Антонио Марвън се страхуваше за живота си.

  - Всичко, което ми разказа до момента потвърждава първата ми мисъл, че Джейк не е виновен за онова, случило се с родителите им.

   Раненият генерал закима, но движението му причини болка. Прочисти с мъка гърлото си и продължи да говори.

  - Вернучи използва това като предтекст. Вече имаше подозрения към нас, които явно са се потвърдили за това кратко време. И целия този цирк с Джакопо беше само предтекст, за да се срещне лично с баща му, за да се убеди лично. Това беше моментът, в който осъзнахме, че ни подозира и че ни грози голяма опасност! Ужасно е! Планирахме да се укрием, но...
  - Вернучи е пуснал заповедта! И тъй като последната среща на родителите на Джейк с Жи Верн е била заради коментара му... Господи! Най- добрият ми приятел живее с болката и угризенията, че е съсипал живота на цялото си семейство, а никой нищо не му е казал! Това е неморално! Знаеш какви зверства го е карал да прави онзи...!- Боб дори не осъзнаваше, че вика. Единственото, което искаше беше да защити най- добрия си приятел. Стисна юмрук и го вдигна. Въпреки гнева си, Боб отпусна ръка и се застави да се успокои. Въздъхна.- Предполагам, че не си му казал, защото иначе е трябвало да му разкриеш всичко това?
  - Това и защото Вернучи за няколко дни им смени имената и викна Джак и Джулия, за да им съобщи, че лично ще ги учи. Това беше неговият начин да нанесе огромен удар на родителите и да убие всяка вероятност за грешка в системата.
  - Да ги приобщи до степен, в която им е промил мозъците. Но с Джейк не се е получило.
  - И слава Богу! Дълго време след всичко това, което се случи със сестра ми, с племениците ми, с баща ти, ме беше страх и не съм говорил с никого от съюзниците си. Само със свръзката ни, която работи в Сърцето. Тя знае всичко и не веднъж съм се допитвал до нея. Не че ГНЦ не ми подадоха ръка и в онзи тежък миг. Господи! Просто тогава наистина се предадох. Рухнах. И се изолирах. Не ги търсих. Не съм говорил за тях. До онзи ден...
  - Централата в Кайро- осъзна Боб и се обърна към мъжа на леглото, за да срещне потвърждение или отрицание. Всички бяха научили за удара на Ригел.- Ти си им казал къде да я намерят! Предал си организацията, която ти е помогнала!
  - Нямах друг избор! Принудиха ме. До тогава не им казвах нищо, въпреки изтезанията... Казах им кой е ръководителят и че той знае много. Съобщението, което те накарах да изпратиш на Джейк, беше за него. Знам, че ще го изпратят при Вернучи в Сърцето, където ще го измъчват. Може би Джейк ще може да вземе повече информация преди да го убият.