Елеонор и Кристалният череп

31 глава

   В хотелската си стая следващата вечер, Елеонор стегна плитките си и се погледна в огледалото. Една мисъл не спираше да се повтаря в главата 'и като развалена грамофонна плоча. Подслушваха телефона на майка 'и заради събитията преди 7-8 години. Тук, освен дежурния въпрос, какво за бога се беше случило тогава, се появяваше и вторият въпрос- защо устройството, което блокира следенето, е в Старата централа. И отговорът беше ясен- скрито, отдалечено място. Почти забравено. С компютър, в който можеш да скриеш много неща.

   Родителите 'и бяха част от Himitsu no seigi, и им беше забранено да говорят за това. Кои бяха другите? Можеше ли да говори с тях?

   Телефонът 'и иззвъня. Сара.

  - Знам, че ти трябва на нас да държиш сметка, но какви си ги вършила в Кайро?
  - Ами... защо питаш?
  - Защото е пълно с благодарствени съобщения към теб. И се наложи да помагам в хакването и изтриването на няколко арийски снимки качени в мрежата, на Нил, висок 5 етажа и заливащ цялата централа.
  - Беше си пълноводен, наистина.- От другата страна се чу прокашляне на недоверие.- Ами...- Въздъхна.- С Димитър просто бяхме в точното време на точното място. Нямаше как да се справят, ако не бях намесила стихията. Както и да е, притеснява ме нещо- липсва само един единствен човек. Ахмет Алхарису. Можеш ли да...
  - Заемам се.
  - Значи, да не те оставим две минути- чу се Ник. Явно беше на високоговорител, защото и тракането на клавишите също се долавяше.- Пуснат ти ръката и ти или в затвор, или ще се сбиеш с някого. Човек не може да си почине!
  - Кажи на лелята, че съм добре и да вини детегледачката ми.
  - Ел, телефонът на другата пазителка се активизира. Отива нанякъде. Пращам ти координати да я следиш в реално време- говореше Сара.
  - Ти си страхотна! А вие намерихте ли нещо?
  - Елизабет хареса някаква картина на антична птичка. Джей каза, разбирай преведе, че този вид са били любими на някакви твои предшественици. Иначе, ако това, описано в книгата е вярно, то трябва да търсим някъде около пирамиди.
  - Това ограничава до целия свят- смъмри Елеонор.- Джей какво каза?
  - Пращам ти снимка на най- симпатичното пиле! Ако имаше такива живи щях да си взема за домашен любимец! Иначе Джей спи. Търси с нас, но се измори- намеси се и Лиза.- Странно е да си говорим с теб по телефона.
  - Знам- съгласи се Елеонор. Липсваха 'и, колкото и сантиментално да звучеше това.- Полетът ми е утре.
  - Очаквам подаръци!- извика на заден план Ник.
  - Много си смотан!- скара му се Сара. Ник изохка. Някоя от двете, или идвете, го бяха ударили.
  - Пращам птичката- довърши Лиза.