Елеонор и Кристалният череп

60 глава 1 част

   Беше паркирал в задните улички на града и вървеше по сенките, през мръсните тротоари, към един бар. Не заради алкохола. Не и заради жените. Имаше огромна нужда да излее емоциите си по друг начин, а една скрита стая в този бар позволяваше именно това. Телефонът му започна да вибрира в джоба му. Светлината се просмукваше през плата на панталона му. Извади го. Беше Ригел. Първата му реакция беше да завърти очи. Защо изобщо Вернучи го беше замесил в цялата тази история с египтянина? Имаше точно две задачи- да го отвлече и да го върне. Останалото трябваше да направят той и сестра му. Явно ловецът беше забравил, че не на него трябваше да се отчита. И че Джейк не работеше като почасова детегледачка! Напористото звънене на телефона го накара да отговори. Всичко след "Нямаш представа какво стана..." беше изстреляно като от любимата ловна пушка на другия наемник. И както пристъпваше от крак на крак напред в мрака, Ригел изрече вълшебните думи "Пазителката на Водният пръстен", с което предизвика интереса на Джейк, и дори го накара да забави крачка.

  - Ти си я залавял няколко пъти, как си успявал? Ако не беше Волган да я простреля, не знам как щях да се измъкна.
  - Простреляли сте пазителката!- изръмжа Джейк. Може би извика, не беше съвсем сигурен. Това кънтене от него ли беше?- Идиоти!- Ако случайно някой от другия край на съседния град не беше разбрал, сега вече щеше да узнае.- Ти си некадърен! Как го допусна! Жива ли е?!

   Щеше първо да стигне до малоумника, който си мислеше, че може да предизвика Черешката. Щеше да го обръсне, за да го лиши от достойнство, както повеляваха викингските традиции. Как така Ригел беше отличен ловец и убиец, а на моменти рязко IQ-то му падаше на нивото на Марианската падина?! След това щеше да хване олигофрена, който я беше прострелял! И господ да им е на помощ и на двамата!

  - Разбира се! Нали знам, какво би направил Вернучи ако я нараня. Ръката 'и е простреляна.

   Да. Вернучи. Джейк издиша от облекчение. Добре. Поне беше жива! Чернокосият наемник си записа мислено да убие въпросния Волган. Щеше да си поговори с него на четири очи при първа възможност.

  - Къде си сега?
  - Летя към Сърцето.

   Тара спря кранчето и провери отново за температурата на водата във ваната. Намираха се в хотела, за който беше казала Сара. Екипът 'и обясняваше, че Елеонор щяла да се оправи от нищото, само като се докосне с водата, в което тя не беше съвсем сигурна.