Елеонор и Кристалният череп

48 глава

   Боже това връщаше толкова много спомени, помисли си Джейк. По време на обучението си толкова много пъти се беше случвало той и сестра му да стоят един до друг, докато Вернучи вилнееше в гнева си в Залата и търсеше как да ги накаже. Понякога беше виновна тя. В 90% от случаите беше виновен той. Но при всички ситуации той беше този, който отнасяше наказанията на собствен гръб. Буквално. Като случая, в който наказанието му беше да гасят цигари и пури в гърба му. Смръщи вежди, не заради спомена. Защото сестра му много бързо беше спряла да се съпротивлява и беше приела с отворени обятия мисълта "Орденът Норомба над всичко и всички! Слава на Нором!". За разлика от него.

  - Сега пък какво?- попита почти незабележимо сестра му. Гласът 'и беше тих. Тя не знаеше защо Жи Верн ги беше повикал, а му беше любимка. Интересно.
  - Не ме гледай. Дадох му черепа и прекарах време със Зара, преди да дойда при теб- отвъра отново шепнейки брат 'и.
  - Това е защото го изгори!- обърна се Джулия. Гласът 'и дори тих, беше като съскането на змия.
  - Мисля, че си загубила тренинг с измъчванията. Не знаеш как да изтръгнеш информация от жертвите си, покрай това пазене на тирани и търсене на документи- подразни я Джейк, който стоеше с кръстосани на гърди ръце, и единствено я удостои с движение на очите в нейна посока.
  - Ти пък все едно...- сестра му сви ръце в юмруци. Значи все пак египтянина беше казал нещо! Изръмжа тихо от яд.
  -Млък!- гласът на Вернучи изкънтя в помещението. Братът и сестрата застанаха мирно. Вернучи прекрати най- накрая обикалянето си като застана пред масата с кристалните шишета и чаши. Не, сега не му беше времето да пие. Пое си дълбоко въздух през носа, взе таблета и се обърна към двамата наследници. Направи няколко крачки към тях и им го подаде.

   Джулия го пое и натисна бутона за започване на клипа. Джейк, застанал до нея, се наведе, за да вижда по- добре.

  - Това е от разследването как е избягала пазителката на Водният пръстен- беше единственото обяснение, което получиха.

   Джейк си пое дълбоко въздух, докато гледаше как брат му се изправя, взима ключовете, отключва килията на Черешката и я повежда към изхода. Самообладанието и самоувереността му направиха крачка назад пред осъзнаването на реалното провинение.

   "О, Джулиано, какво си направил?!" Не че не му беше донякъде благодарен, че го е направил. Въпросът беше, че са го хванали.