Елеонор и Кристалният череп

15 глава

   В безпилотния хеликоптер някъде над Индийския океан наследниците и екипа им се опитваха да съставят някакъв план. Нямаха абсолютно нищо като доказателства, че Норомбите ще тръгнат да преследват следващия пазител, като се изключат хипотези и проста логика. И все пак, пет човека за едно предупреждение и разговор бяха твърде много.

  - Добре, предлагам да се разделим- облегна се назад Елеонор.
  - Да се разделим?- попита Джъстин, скръстил ръце пред гърдите си. Да не би да го беше казала на друг език? Или това твърдение да беше прекалено безумно?
  - Да. Вие се вижте с госпожа "лимонова гора", аз искам да направя нещо сама.
  - Не.

   Сега беше ред на Елеонор да скръсти ръце пред гърдите си.

  - Джей, гръцки ли си решил да учиш?
  - Не. Не като не съм съгласен.

Тримата арийци местеха глави от единия към другия.

  - Няма да ни е за пръв път. Не се тревожи, знам как да се пазя.
  - Не, но винаги когато се разделим става нещо лошо.
  - Параноясваш. Искам да свърша нещо различно от мисията. Мои си лични дела и сметки за уреждане.
  - Сметки за уреждане? Лични дела?
  - Освен това- продължи Елеонор, игнорирайки въпросите,- ти си по- дипломатичният от двама ни. Трябва да знаем само къде е пазителят на Земният пръстен и да сме сигурни, че е защитен. Няма за какво да идвам и аз.
  - Ели...- въздъхна Джъстин и започна да разтрива челото си с една ръка.
  - Имам предложение- Елизабет вдигна ръка. Всички погледи бяха насочени към нея. Почувства се леко неловко.- Ще отида аз с нея. Мога да стрелям с пистолет, мога да я защитя ако нещо стане.

Елеонор захапа устна и го погледна с изражение тип "Съгласен?".

  - Добре.

   Безпилотният хеликоптер ги остави на малко летище- база, по средата на нищото. Предполагаше се, че е селскостопанско, или нещо подобно, и съответно най- близо до града, в който живееха наследниците на Лемурий. Джъстин, Сара и Ник тръгнаха към града с кола. Елизабет и Елеонор, на мотор, потеглиха в друга посока.
   Лиза вече беше виждала Елеонор да прави какви ли не неща, но карането на мотор беше неочаквано. Уточнение: карането на пистов мотор, не Веспа. И постоянно следеше GPS- а на смарт часовника си, и той, най- странното беше, че показваше реално движещ се обект. Който очевидно, не бяха те.
  Стисна приятелката си още по- силно в гръб. Явно подробности като правила и ограничения за движение по пътя за Елеонор не съществуваха. Всички закони- правни и физични, отпадаха с получаването на капитанската титла. Обаче имаше едно нещо, което все още не знаеше. Все пак беше се хвърлила с главата напред без да знае къде изобщо иска да ходи командирът 'и.