Елеонор и Кристалният череп

12 глава

  На следващата сутрин ги чакаше малък самолет. Джъстин подозираше, че всички изпращачи бяха там, само за да се уверят, че наистина си тръгват. Особено Дарлено. А Питър Фокс сигурно едва изчакваше да се обади на сестра си и да съобщи, че внучка 'и и екипа са тръгнали, и вече не са негова отговорност. Едва ли и на следващото семейно събиране щеше да отиде.

   И нормално, пет тъкмо навършили пълнолетие младежи се изсипаха от един самолет и обърнаха с краката нагоре малкия им сгушен в снежните преспи свят.

   Лекарите до последно мериха кръвното налягане на Ели.

   Само Ромера изглеждаше като човек, който искрено съжаляваше за заминаването им. Макар, вярваше Джъстин, и тя да чувстваше облегчение, заради всичко, което беше направила и скрила заради тях.

   Дъщерята на Дарлено прегърна силно Елеонор за сбогом.

  - Изумителна си!- прошепна 'и.- Искам когато порастна да бъда като теб!
  - Че ние сме на едни години!- ококори се другата наследница.- И моля те, недей! По- добре е за здравето!

   Двете се засмяха.

  - Благодаря ти за всичко!- усмихна се, докато държеше ръцете на другото момиче в своите.
  - Аз също ти благодаря, въпреки проблемите, които ти навлякохме- подкрепи приятелката си Джъстин, обърнат към Ро.
  - И за които после пак вие се погрижихте- тихо прошепна Ро.
  - Хайде, нямаме време!- подкани ги Ник.

    И така отново потеглиха. Онова познато чувство в стомаха на отлитащ самолет или хеликоптер, примесен с вълнение и малко страх от предстоящото. Елеонор вдиша дълбоко през носа и издиша плавно. Джъстин, седнал най- открая, гледаше бялата земя долу и слабите очертания на Южната централа.

  - Цял месец бяхме тук, и повече- прошепна Джъстин.
  - На мен ми се стори като цял един живот- облегна глава на рамото му Елеонор. И наистина, усещаше се много по-зряла. И знаеше, че със всички е така. Календарните месеци се равняваха на години. И това се отнасяше за всички. Вече не бяха деца.
  - И сега- привлече вниманието им Ник,- въпросът е следния. Ако всички преди си мислехме, че Южната антарктическа централа е иглу, а тя очевидно не е, дали да очакваме Старата централа да е полу-съборена дървена барака?

    Елеонор и Джъстин се засмяха. От онзи смях, който е само между запознати с истината хора.