Елеонор и Кристалният череп

16 глава

   Лиза стискаше силно очи. Имаше права пропорционалност между скоростта и гаденето 'и. Започна да брои наум, за да разсее мозъка си. Когато стигна до 358 Елеонор намали и спря. Елизабет предпазливо отвори очи. Бяха встрани от път в... това евкалиптова гора ли беше?

   Елеонор се ослуша, скри мотора зад някакви високи храсти, които, имайки предвид че са в Австралия, а Лиза не знаеше какви са, се помоли да не са отровни. За огромно съжаление нямаше време да търсят коали. Някой приближаваше много бързо. Чуваше се рева на приближаващи двигатели, които гората допълнително усилваше.

   Наследницата бутна Лиза зад храстите.

  - Стой тук и не мърдай. Вземи часовника ми.

  С бързо движение отхлаби каишката и пусна часовника в ръцете на Елизабет. След това извади от мотора някакво огнестрелно оръжие, тип гранатомет, от две части, които бързо и лесно се сглобиха, и застана по средата на пътя. Коженото 'и яке беше откопчано и се ветрееше на лекия вятър. Оръжието с дългата тръба беше пуснато и си почиваше до десния 'и крак.

   Един черен джип и брониран бус. Това ли чакаше Елеонор? Осанката 'и стана още по- изправена. Погледът 'и още по- решителен.

   Джипът започна отдалеч да бибитка да се махне от пътя. Без ефект. Наследницата хладнокръвно вдигна оръжието, подпря част от него на рамото си, прицели се и стреля. Спирачките не спасиха огромната кола. Една ракета се стрелна право напред. Елизабет скри очи, за да не гледа. Бусът наби спирачки, това го чу. За втори път отвори очи със страх. Джипът се беше преобърнал по таван на няколко метра встрани. Или поне това, което беше останало от него.

   Вратата на буса се отвори с трясък и оттам заизлизаха едри войници от Ордена. Определено си личеше, че не отказват на бабите си, когато ги караха да ядат. Елеонор дори не трепна, когато се оказа заобиколена от, видимо, разярени, голем мъже, които само очакваха да им се подаде командата "Дръж", за да я нападнат и разкъсат. Последно скочи, за голяма изненада на пазителката на пръстена, момиче, което определено не приличаше нито на снимката на Джулия, нито по описание. Беше по- ниска, с коса вързана на две руси бухнали опашки и диадема която представляваше ушички на някое животно. Облеклото 'и напомняше аниме костюм, и боже, тази пола беше скандално къса и широка, но пък даваше отлична видимост над белите високи до средата на бедрото чорапи, придържани от кобури с пистолети, и черните обувки на средно висок ток. Е, поне носеше сако стил милитъри, което беше в цветовете на ордена.