Елеонор и Кристалният череп

35 глава

   Елеонор лежеше на леглото в хотелската си стая в Париж и беше сигурна- нямаше да може да заспи цяла нощ. Беше слаба. Знаеше го. Виждаше го. Пак се беше поддала, въпреки факта, че доверието 'и към Джейк беше намаляло. Но идеята да останат насаме, за около час, беше прекалено изкушаваща! Едва ли пак щяха да имат такава възможност.

   Телефонът 'и извибрира, ярка светлина проби през тъмнината. Взе го и погледна съобщение от Димитър, гласящо, че няма търпение пак да я види, за да поговорят. Завърши с "Това вчера беше повече от изумително!". Да, вярно. Пътешествието започваше с проблеми и приключваше със сърдечни дилеми. Чудно!

   Изправи се и седна на леглото. Сама в тъмното. Само слабата светлина на нощта пробиваше през белите тюлени завеси.

   Стига вече! Трябваше да спре да мисли за него и да се събере. Имаше важна задачаа, която трябваше да свърши.

   Беше късно. Топлината от деня беше изчезнала, но той се чувстваше изпълнен с енергия. Това, че я видя днес, го беше заредило и сега сгряваше тялото му. Пое си дълбоко въздух и издиша. Студът навлезе в носа му. Беше получил някои отговори, и възнамеряваше да научи още.

   Но преди това...

   Джейк вдигна глава към величествения Нотър Дам дьо Пари, или Парижката Света Богородица. Дори в два през нощта тази катедрала беше спираща дъха. Вдъхновение не само за творците през вековете. Някои исторически извори твърдяха, че е бил център на алхимически сборища. Предполагаше се, че някъде там, отвъд стените и колоните от мрамор, са скрити писания за създаването на философския камък. Някои вярваха, че в стъклописите се крие шифър, основно свързан с цветовете на одеждите на персонажите. Е, той не беше дошъл, за да търси древни алхимични текстове. А да огледа входовете и изходите, защото имаше причина да се намира в Париж, и тя далеч не беше пътешествие.

   На следващия ден Тара чакаше на уреченото място. След като предишната вечер се бяха случили толкова много неща, някак в реда на нещата беше да вземе кафе и кроасани, нали? Бяха в Париж, все пак.

   Е, погледна часовника си, Елеонор закъсняваше само с пет минути, което можеше да се обясни с трафика. И въпреки нервността, че може да е загазила, Техекули беше едновременно благодарна за забавянето и притеснена. Все още не беше решила. Всяка секунда претегляше "за" и "против" да тръгне с другата пазителка. За- ще изпълни истинския си дълг на пазител на пръстена и пряк наследник. Против- баба 'и щеше да откачи, че си навира главата в устата на метафоричния лъв, и му дава команда да затвори челюсти.