Джейк се возеше заедно със Звярът, когато получи ново съобщение по телефона. Беше Зара, която се беше върнала в Сърцето заедно с Джулия и Дебора. И която сега беше при оперативното звено. Съобщението гласеше, че им отнело много време, но все пак успяли да локализират пазителя на Земният пръстен, който бил в Париж. Не били сигурни кой точно е, защото имали нужда от още време, затова му изпращаха три снимки на трима предполагаеми пазители. Намекът беше повече от ясен- така и така си там, поне ги провери. Трябваше да си хареса един, с когото да започне. Разглеждаше снимките...
И нямаше как да не я разпознае. Веднага. Без колебание. Момичето от бара с Елеонор!
"Ти си имаш Боб, аз си имам Тереза."
Как не се беше усетил още тогава?!
Неговата Черешка я беше намерила преди него!
Звярът надникна над рамото му.
- Виждал съм това момиче! Беше с пазителката на Водният пръстен днес.
Разбира се, че беше! И можеше да заложи репродуктивен орган, че вече не бяха в Париж. И двете!
- Това е пазителката на Земният пръстен- съобщи хладнокръвно Джейк.
Толкова хладно, че го побиха тръпки.
Какъв голям напредък без да са направили и крачка. Така или иначе сега трябваше да се занимава с друго.
Колата, черен Мерцедес, спря на две пресечки от мястото, към което се бяха запътили. Джейк излезе. Изумително беше как в два часа през нощта на едно от най- популярните места в Париж нямаше и жива душа. Кимна на Звярът и двамата тръгнаха към покрива на близката сграда. Универсалният ключ, разбиване на ключалката, винаги работеше. Двамата се качиха бързо по стълбите до покрива, от който колегата му беше забелязал неговата Черешка.
Едва ли някой би помислил, че човек с размерите и килограмите на Звярът би бил толкова добър в паркура. Повечето биха помислили, че е като да гледат скален блок да подскача, но не. Беше пластичен и ловък. Като тъмна сянка прескачаше и скачаше по покривите на сградите. Не малкото разстояние между покрива на последната сграда и покрива на катедралата беше прескочено с лекота.
Джейк се приземи и изпука врата си. Обичаше тези части от мисиите си. Усещането да летиш, напрежението в мускулите и простичката идея, че ако не си скочил с нужната скорост и траектория, падаш тежко. Правеше миговете във въздуха дори още по- хубавите. Показа му с жест накъде е входът, който беше открил по- рано същия ден, и двамата се устремиха натам.
أنت تقرأ
Елеонор и Кристалният череп
غموض / إثارةКак се очаква да продължим?! Мисията ни- провалена. Битката при Антарктическата централа- пълна с жертви. Вернучи е решен на всичко, за да намери и събере всички черепи. Ще изпрати всичките си наемни убийци, за да намери и пазителя на Земния пръстен...
