Елеонор и Кристалният череп

83 глава 1 част

   - Пазителката на Водният пръстен! Най- издирваният наследник- завърши Вернучи речта си с нормален надменен тон, вперил жаден поглед по посока на синята светлина, която струеше от разтворените врати.

   Започна бурно ръкопляскане.

  Пръстите на Джейк изтръпнаха и чашата му полетя надолу. Шампанското се разля навсякъде. Кристалът се строши. Костите му загубиха плътността си и той за малко не падна с чашата на земята. Вкопчи се в Боб, който едва успя да удържи тялото на приятеля си. И собственото си. Сърцето му заби силно в гърдите като голям барабан. Как се беше случило това?! Кога?! И защо той не знаеше?!

"Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин"

   Беше 'и обещал протекция! Беше 'и обещал, че ако я заловят, той ще направи всичко по силите си, за да я защити! Там, на покрива в Париж!

"Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай!"

   Къде я бяха държали? Защо никой не беше дал и намек?! Откога изобщо беше тук? Господи, затова сестра му беше дала команда за отстъпление в Пуерто Рико! Тогава я бяха заловили!

   Кортизолът и адреналинът взеха превес и го накараха да се стегне. Трябваше да мисли! Как можеше да я отдалечи от лапите на Вернучи? Как можеше да я защити в зала пълна с наемни убийци и генерали?

   Елеонор Бикет беше бясна и тези нейни емоции прозираха през светещите 'и в синьо очи и кичури коса, и сурово изражение, което трудно можеше да се скрие зад маската. Чувстваше се унизена! Представяха я действително като ловен трофей! Все едно беше ананас, който конкистадорите са подарили на някой владетел заедно с богатствата при завръщането си от новия свят! Напудрен ананас! Натъпкаха я в тези скъпи дрехи, само и единствено, за да се фука Вернучи с нея! Косата от дясната страна на главата 'и беше вдигната, така че да разкрива врата 'и. Бяха я облекли в черна копринена рокля, свободно спускаща се по тялото 'и, с паднали дантелени презрамки и сърцевиден корсет. Носеше не плътно домино, изработено от дантела. Пръстенът ясно се виждаше на ръката 'и. По китките си имаше гривни, както и на врата си, които се свързваха с тънка верижка, изработена от скъпоценни камъни. Достатъчно незабележими и фини, че да не прави впечатление, че всъщност са белезници и окови. Джулия и Дебора застанаха зад нея и я поведоха напред. Ясно виждаше ужаса, който маските на Боб Блейк и Джейк Марвън не можеха да скрият от лицата им. Първият успя да преглътне. Лицето на Джейк беше станало бяло като маската му, и в този черен костюм приличаше повече на труп. Произнесе без глас "Не". Свали маската си като не сваляше очи от нея. От другата му страна Зара я гледаше надменно и отпиваше със задоволство от чашата си. Мина покрай тях и продължи напред.