21 глава

19 4 0
                                    

   Не му позволиха да я занесе лично в купето си.

   Джейк никога нямаше да признае колко щастлив беше, колко облекчен беше когато осъзна, че пред очите му бе не призрак! А тя! От плът и кръв! Лежеше упоена на леглото му с метални белезници на китките и глезените. Онова в гърдите му, това чувство, го изпълваше и той се чувстваше по- голям от всичко!

   Нежно махна железните гривни от ръцете и краката 'и. Помилва лицето 'и. Косата 'и беше мека. Кожата на лицето 'и толкова нежна. Беше отслабнала. Но жива! И той благодареше за това с всяка клетка, всяка фибра, всяка молекула на тялото си!

   Дълго я притискаше към себе си, легнал зад нея. Искаше да усети топлината на тялото 'и. Искаше да усети сърцето 'и. Искаше да я държи в ръцете си! Толкова силно, че тя издаде звук от болка. Тогава осъзна колко силно я е стискал. Осъзна и колко много беше плакал. Пусна я, надигна се. Гледаше я докато тя спеше.

   "ще вперя поглед в мрака да те видя.
   
Когато се наситя да те гледам –
    ще те целуна и ще си отида."

   Целуна бузата 'и, стана и влезе в банята. Все пак още беше опръскан с кръв.

   Клепачите на Елеонор трепнаха. Все още усещаше лек световъртеж. И странното чувство на движение. Пръстите 'и докосваха нещо гладко. Приятно. Като изключим движението, 'и се стори че лежи върху... легло.

   Отвори очи и се надигна. Премигна няколко пъти, защото не повярва на очите си. Легло с черни сатенени чаршафи. В купе, което си беше една малка стая, с легло, малък двуместен диван, малка масичка до прозореца. Да, беше тясно. Това някакъв странен еквивалент на Ориент експрес ли трябваше да е? Вдигна ръка, за да докосне врата си. И едва тогава осъзна, че пак е пленница. Около китките и глезените 'и почиваше сатенена лента в хлабав възел. Ококори очи.

   Поне все още носеше дрехите си!

  - Какво по...?

   Някаква врата се отвори срещу нея. Точно като в клипа на Алис Купър Пойзън, само че димът беше пара от банята, и вместо певецът стоеше той със стичащи се капки вода по... греховното му тяло. Разрошена мокра коса. И онзи невероятен белег, който носеше върху лявата си гръд- смесица от йероглифите Нором, огън и сила.

   Елеонор преглътна. Сърцето 'и за миг ускори до 5 000. Онези няколко секунди, в които можеше да му се наслади, преди да е осъзнал, че тя е будна. Като малко момиченце се развълнува, че го вижда със собствените си очи.

Елеонор и Кристалният черепDonde viven las historias. Descúbrelo ahora