Елеонор и Кристалният череп

45 глава

   Джейк влезе в стаята, в която живееше, и затвори вратата бързо зад себе си. Забележително беше как всеки път, когато си помислеше, че нещата са извън контрол, те някак успяваха да излязат още повече! Явно това беше някакъв вселенски начин за забавление.

   Грабна нови дрехи и влезе под душа. Искаше да махне от себе си миризмата на изгоряла катедрала- паметник на културата; кръвта на онова момиче в залата; представата, че неговата Черешка е на нейно място. Ако можеше да измие и двата факта, че въпреки всичко брат му щеше да го тренира лично Вернучи, и че всички наемници, а не само той, трябва да търсят неговата Черешка, щеше да е още по- хубаво. За съжаление някои неща нямаше как да се променят!

   Стисна юмрук и удари стената, докато горещата вода го обливаше. Цялата кабина се напълни с пара, скривайки го от света.

   Какво още искаше това чудовище Вернучи? Той и сестра му не му ли даваха всичко, на което са способни? Не правеха ли всичко по силите си и отвъд тях? И въпреки черепите, документите, жертвите... той искаше да превърне и малкия им брат в... наемен убиец! Не искаше това за него! Не искаше и неговата душа да бъде продадена на... без негово съгласие! Не искаше целия живот на брат му да се диктува от някой друг, както беше с техните!

   Всички пъти, в които се възпротивеше на Жирон Вернучи си поемаше наказанията. Но сега... когато разбра, че Черешката му е жива... когато имаше този половин час, в който да говори с нея... Когато за 8 000 секунди миналото изглеждаше невъзможно объркано, а бъдещето- възможно! А ако имаха поне още малко време...!

   Какви ги мислеше?!

   Не можеха да бъдат заедно! И тази мисъл едва не го посече като меч! Въпреки всичко! Нямаше да се откаже от нея! Винаги щеше да изпитва онова към нея!

   "Бях готова да приема предложението ти на онзи покрив!" Странно, докато бяха в Париж през ума му мина идеята отново да 'и предложи да избягат. Не го направи. Не и преди да бъде сигурен, че е осигурил бъдеще на брат си!

   Не можеха да са заедно, и той презираше Вернучи твърде много! Трябваше само да стигне до нея преди всички други! Трябваше да направи нещо, за да я предпази!

   Усети някой да отваря вратата на кабината зад него. Парата се изсипа извън стъклените стени. Обърна се и видя Зара, чисто гола, да влиза при него. Дългата 'и шарена коса беше вдигната в рошав кок, и само два- три кичура падаха свободно към раменете 'и. Тя облиза устните си, протегна ръка и докосна гърдите му.