Елеонор и Кристалният череп

22 глава

   Джулия Марвън седеше на дивана в своето си купе, вдигнала краката си на облегалката за ръце, и мразеше този влак! Да, държеше някакъв стар текст, четеше и слушаше музика. Но повече мразеше този влак!

   Обикновено използваха самолети. Коли. Нещо!

   Но сега, при все че бяха толкова много хора, и единственият вертолет беше взет от Боб Блейк, за да върне брат 'и, трябваше да се придвижат до близко защитено летище. Всичките. Някак. А пазителката не беше единствения пленник.

   Поне малкият 'и брат се беше махнал! Как се предполагаше да си върши работата, като трябваше да го води навсякъде със себе си? Вернучи беше решил, и без това искаше да го тренира лично, тя да го вземе и да му покаже някои неща.

   Да бе!

   "Ела тук, Джо-джо да ти покажа как сестра ти изтезава хора."

   Не напразно и тя, и големият 'и брат, имаха репутации!

   Срещу нея, на малката масичка, Дебора се опитваше да оправи маникюра си. Полагаше слой след слой от лака и разперваше пръсти, за да прецени дали е добре.

   На вратата се почука и влязоха Джейк и Зара. Той изглеждаше някак смутен и дълбоко замислен.

  - Пленницата събуди ли се?- попита Джулия.
  - Карай по същество?- скръсти ръце пред гърдите си брат 'и. Раздразнение? Само малко.- Или да те питам от кога косата ти съвсем е побеляла? Много нерви и ядове?
  - Нарича се мода, братко, и е нещо, от което ти си опериран, особено когато си облечен в... това.
  - Нарича се униформа. Да не би да се очаква от мен да съм облечен в ту-ту пола с котешки ушички?- попита и показа Дебора.

   Да, сестра му беше на 18 години, но от малка косата 'и побеляваше. Явно сега съвсем беше решила да я избели, или самата тя беше станала напълно бяла.

   Може би това беше нейното проклятие?

   Джейк се заслуша в песента, която започна, и мислено я прокле. Нежният женски глас, в съчетание с това, което се беше случило, караше вътрешния му компас да се върти неудържимо. Give me a reason to love you.

   Зара се прокашля.

  - По същество- напомни им.

   "Give me a reason to be a woman"

  - Предлагам да се разделим. Някой трябва да върне пленниците при Вернучи, а другите да тръгнат по следата на това- каза и размаха документа, който четеше сестра му.
  - Аз...- започна Джейк.
  - Ти си пристрастен. Освен това трябва да търсиш Земният пръстен- прекъсна го Джулия.
  - Глупости! За толкова мекошав ли ме мислиш? Освен това наследникът не е тук.
  - Нима?- попита го с вдигнати вежди, скръстени ръце на гърдите си и най- самоувереното и същевременно зло изражение, което той някога беше виждал.- Когато я видя падна на колене. Настояваше да се транспортира в твоето купе.

   I'm so tired of playing
   Playing with this bow and arrow
   Gonna give my heart away
   Leave it to the other girls to play

  Джейк въздъхна. Чувстваше се изморен. Чувстваше се като емоционален парцал. И тази песен! И знаеше, че едновременно си беше върнал Черешката, но с онази целувка на Зара със сигурност я беше загубил. Отново. И това със съня. Тя го беше освободила, той си мислеше, че е продължил напред, но сега не искаше! И никой не го питаше! Никога не го питаха! Само заповядваха!

    Обърна се и грабна телефона. Беше готов да го строши, но видя, че е на Дебора (с розови ушички, досущ като тези, които носеще в момента) и просто спря песента.

  - Какво искаш да направя?
  - Да си събереш ума и да си свършиш работата!

   Елеонор не можеше да стои в... това място. Първо, не искаше да стига до Вернучи. И второ, не искаше да вижда нито един от четиримата наемници на този влак. Ако бяха повече и останалите не искаше да вижда.

   Милият разговор, който имаха с Джейк, беше супер, докато не я приземиха на земята. А тя нямаше какво повече да каже или направи. Е, всъщност имаше. Но нямаше значение. Така или иначе изобщо не искаше и нямаше планове да я залавят.

   Време беше кондорът да отлети от гнездото.

   Хвана със зъби края на сатенената лента и дръпна, докато тя съвсем не се разхлаби и не падна. Отвори прозореца и се огледа.

   Е, и по- луди неща беше правила!